Балната зала.

Не много висока, но елегантна и стройна фигура се придвижваше със своята котешка грация по огромния коридор, преди да навлезе в сърцевината на пищно украсената за това събитие зала. Неотлъчно от нея, тоалетът й бе семпъл, някак закриващ тялото и мистериозно и в същото време пробуждащ неприлични мисли само с начина, по който описваше извивките й - черна копринена рокля спускаща се свободно по тялото на Сахара, като гърбът й бе оголен, а деколтето - извито на някакви странни подобия на кръгове, оставящи оголени части до коремната област. Тъмно домино заемаше мястото си идеално върху лицето й, като върху му блестеше сребрист брокат и блещукащи извити бели линии, минаващи около очите и въобще описващи цялата маска. И последно, но не и по важност - косата, тя бе вързана на висок (нестандартен) кок, като само няколко кичура се спускаха от двете й страни, за да предадат желания от нея самата ефект на излъчването й.
Дланта й докосна стъклената чаша, пълна с шампанско, а морските сини очи се вгледаха в необятното море от хора, така еднакви и в същото време коренно различни. Със сигурност предпочиташе по-динамични среди и по възможност не толкова задушни, но като цяло не съжаляваше за избора си на място за тази нощ.

// Нещо не мога да си докарам постовете като хората днес xD

Роуд стоеше буквално по средата на залата и се оглеждаше на ляво и дясно за някоя дама, която да има прилика с Ивон. Познаваше всяка извивка от нея и вероятността да я сбърка- височината й, женствените извивки и очите- бе малка и незначителна, но все пак я имаше.
Лицето му, скрито зад изпипана, майсторски направена и излята сякаш специално за него, венецианска маска, бе придобило отпуснат вид и ако някой можеше да го види изцяло, щеше да заключи, че той определено е благоразположен към забавленията тази вечер, независимо от компанията и обстановката. Запроправи си път през тълпата. Все щеше да усети издайнически парфюм на своята скъпа любима и почти го усети. Някъде в далечината... инстинкта му на прелюбодеец го поведе сляпо, докато не настигна стройна фигура на блондинка. Пръстите му се обвиха около китката й и я дръпнаха назад, така че да се обърне изцяло.
Едва ли имаше шанс да зърне много, но щеше да разбере дали е това, което издирва, нали?

Луиза стоеше непосредствено до двойката младежи, които си говореха и макар да не следеше непринудения им разговор, успя да долови откъсчлени думи, които я притесниха допълнително. Не бе от хората, които обичаха шумните места и непознатата компания, а балът определено се вписваше в категорията "не прави тези неща". Като Душа, която е открила, че всъщност е човек и живее в устата на лъва, гледаше да ограничи контактите и новите запознанства, за това спомагаше и вечно съпътстваща я смутеност и отчасти притеснение. Беше стеснителна и не много разговорлива.
Огледа се предпазливо и й се стори, че всички я зяпаха и обсъждаха колко много приличала на човек, даже й се стори, че ей сега идват да я приберат и затворят, след което идва мъчителната смърт. Опита се да премахне глупавите мисли от главата й, които само утежняваха положението, но нищо не помагаше. Протегна ръка, за да взема чаша шампанско от близкия поднос, но тя бързо бе сграбчена от друга, студена и притискаща я. Отдръпна се, но той продължаваше да я държи. Не смееше да се обърне, макар маската да закриваше част от лицето й. Беше със синьо домино, което разкриваше само сребърните очи и плътните устни, които в този момент бяха разтеглени в уплашена гримаса.
-Пусни ме....-гласът й бе тих, треперещ..-ако обичаш-добави едва ли не с неохота, но не знаеше на кой превзет господин е попаднала.
-Не съм ти направила нищо.-гласът й се извиси леко сърдито.

Беше като излязъл от неприлична фантазия... това можеше да си го признае, колкото и нарцистично да беше. Тайнствен и непознат, разкрил едва половината от лицето си, притежавал толкова животи в ръцете си, че сега нейния му се струваше леко незначителен, но Душа с Душа се държеше добре, нали? Трябваше да се държи прилично с нея, колкото и да не му се вярваше. Погледа му се спусна по нежното й тяло- крехко и почти чупливо, но всъщност доста силно. Роуд можеше да съжалява само, че Душа бе обладала тази дама, а не й бе даден шанс да помечтае сама.
-От къде мога да бъда сигурен?- отговори на думите й с въпрос той, но отслаби хватката около нежната й китка.- Нощта на маските, не мога да съм сигурен, че не си някоя дама, която съм отвлякъл и сега иска да си отмъсти.
Двусмислените му думи не даваха яснота на положението, нито пък действията му, когато я завъртя шеметно в ритъма на танца на висше стоящите. Бавен танц, но изпълнен с достатъчно емоции, които да предадат един на друг.
Ръцете му придърпваха кръста й към него. Водеше перфектно, сякаш бе тренирал специално за този танца, а не беше никак така. Никога не ме обръщал специално внимание на танцовите си умения. Може би му идваше просто от вътре и това печелеше доста. Нима един човек като него би имал време за танци?

Силните му ръце бяха обвили крехкото тяло на Луиза, което с готовност се понесе под звуците на класическата музика, едновременно твърде подходяща и твърде банална за случая. Успя да различи Бетовен, същевременно с това трескаво обмисляше кой бе този непознат и цялата мистерия около появяването и думите му. Можеше да мисли за няколко неща едновременно, способност, която бе усвоила благодарение на скъпата си Душа. Маската й осигуряваше добра защита и емоциите й биха трудно разгадавани, още едно преимущество за нея.
Луиза постави едната си ръка на рамото, която почти се губеше, толкова малка и чуплива като порцелановите чашки. Топлият й дъх галеше кожата на Роуд, а устните й едва доловимо се помръднаха, изговаряйки.
-Ще те уверя в това.
Беше решителна, притеснението отдавна бе захвърлено някъде измежду петата чаша шампанско. Главата й леко се бе замаяла, и от танца, но по вероятно от алкохола. Кой е той, въпросът кръжеше в главата й като нахална муха и не й даваше мира, но знаеше, че няма да разбере скоро отговора. Тялото й се притисна в неговото при поредния пирует, а тънката материя на роклята се опъна и проследи всяка нейна извивка.

Хареса му как тя се отпусна мигновено. Магията на музиката и танца... не толкова позната, но му даваше достатъчно познания, че да разбере колко много би могла да бъде в помощ тази магия. Подхранваща прекрасното усещане за пълна анонимност сред толкова гъста тълпа, която беше пълна с колкото опасни същества, с още по- малко безобидни и тихи. Всички, нападащи хайвер или шампанско, скъпо червено вино... шардоне може би, бяха улисани в това да бъдат щастливи по един много нетипичен и префърцунен начин.
Притискането на тялото й в неговото можеше да ме донесе само приятни емоции свеждащи се до меката топлина, която тя излъчваше и го стопляше и му предлагаше чувството за една невинна интимност, която харесваше. Тръпката да бъде до опасна непозната му липсваше от времето, когато постоянно го правеше... е, може би тогава личностите му бяха доста по- познати от сега, но...
-Не се хаби.- прошепна в ухото й Роуд и се засмя тихичко.- Но ще се чувствам поласкан, ако ми позволиш да те опозная без да свалям маската ти.

Свъси вежди, щом усети ледената ръка върху загряното си рамо, а след това се обърна светкавично и въпреки това с леки грациозни нотки, впервайки блестящ и в същото време свиреп поглед в нарушилия моментното й спокойствие човек.
- Да, чакам те и не защото те чакам, както влюбена девойка чака трепетно гаджето си да се сети за нея, но то в същия момент си задоволява нагорещения нагон с друго същество, а защото закъсня! - огнените пламъци искряха на мястото на зениците й, а тъпанчетата й сякаш пулсираха от силната музика, което бе другата причина за намръщеното й посрещане. - Но все пак как да не се зарадва човек, че са го уважили и са приели поканата му? - иронично подметна и свали неграциозно ръката му от рамото си, показвайки прелестна редица от бели зъби, с цел да сплаши хищника пред себе си (xD хищник не е най-правилното определение, ама..). - Хайде, мистериозни ми кавалере, какъвто се надявам и да си останеш, да разкършим тез тела на дансинга. - направи няколко чупки в кръста и го хвана свойски под ръка, разрушавайки всички приети за нормално поведение на толкова изискано място правила. - Като се надявам ти се отдава повече, отколкото това да бъдеш точен! - избута го някъде в средата на дансинга и залепяйки ръце на врата му и изписвайки една неразгадаема усмивка на лицето си, бе готова за... забавата.

Роуд накара Луиза да се завърти, докато не се озове отново в ръцете му, докато се разминаваха с друга двойка. Инстинкта му за самосъхранение все още говореше и го накара подробно да огледа дамата и мъжът, която криеше лицето си изцяло зад маската и това може би до някъде безпокоеше скромната му персона, която трудно се отърсваше от инстинктите си.
Накара Луиза да доближи гръб до гърдите му, докато ръцете му непозволено се спуснаха по тялото й, чак до бедрата, а после ги придвижи отново нагоре... може би доста непозволени действия за подобно мероприятие, но опиянението на останалите ги бе накарало да останат незабелязани. Отново я обърна към себе си и доближи устни до нейните, но само за да усети дъха й и в следващия миг погледа му отново за секунди бе вперен в напълно прикрития мъж.

За времето от както бе тук Жасмин бе огледала и запаметила всяка гънка по стените, които зяпаше в последния половин час, осъзнавайки, че още малко и ще заспи от скука. Момичето седеше на една от малкото крайни маси, отпивайки малко от шампанското в ръката си, колкото да не стои съвсем неподвижно. От пръв поглед всеки би познал, че тя не принадлежеше на това място. Само че нямаше никакъв избор - трябваше да дойде тук, облечена с роклята на приятелката си, от която бе изгубила облога. Още я бе яд и то най-много на вталената черна вечерна рокля без презрамки, контрастираща със снежнобялата кожа на рамене й, с остро деколте завършващо със сребърна висулка, разкриващо горната част на гръдта й, едновременно скривайки и насочвайки погледа към нея. Предната част се състоеше във връзки, завързващи се в сложна, красива плетеница отпред, подобно на корсаж. Дължината на роклята бе до средата на коленете - прекалено къса за нейния вкус и като се замислеше нищо тук - нито мястото, нито роклята, пък да не споменаваме сложната прическа и високите тънки токчета, за които се обзалагаше, че ще се огънат при най-малкия натиск, не бе за нея. Може би единственото хубаво нещо в тоалета й тази вечер бе черната венецианска маска, поръсена със златист брокат и черни пера. Отпивайки за последно, тя се облегна на лакътя си, загледана в танцуващите двойки. "Не може да стане по-скучно." - помисли с горчива усмивка.

Маскираната жена погледна към непознатия си кавалер, а след това проследи движенията на страстните си съседи... при което едва не се разхили с пълно гърло, напълно невъзпитано. Разбира се, сподави този порив и се приближи към него, на шега закачайки с бедро члена му, но след това светкавично отдръпвайки го от там.
- Хахахаха, ти от Марс ли падаш, бе? - едва не викна в ухото му и не издържа на желанието да се разкикоти.- Сега ще ти покажа. - майсторски изрече тя и в същото време изражението й бе хладно и някак непроницаемо, колкото и по-различно да се явяваха думите й. - Виждаш ли какво те кара да чувстваш тази ръка? - плъзна я нежно по гърдите му, след това корема, накрая стигна онова място, за което дори боговете не говорят толкова често. Прокара пръсти по него и дори леко го замасажира, но осъзнавайки вероятността да свърши в ръката й преди да се е отдръпнала и да се чувства некомфортно цяла вечер с влажни панталони, предпочете да престане и да продължи с танца, докосвайки отново тяло в тялото. - Е, това усещат и те, е, не точно, но на него му доставя удоволствие да я докосва, точно както и на нея...предполагам. - повдигна нехайно рамене и се завъртя в ритъма на музиката.- А представи си сега да го зашлеви...?! Моля те, не действай така, че с тази огромна лапа има по-голяма възможност да ме умъртвиш, отколкото покажеш огорчението и ужаса от това да усетиш на какво е способна тази проста, човешка длан. - вече бе осъзнала, че той е душа, в противен случай такъв тип въпроси щяха да са изключени от речника му.
Колко забавна нощ се очертаваше! Не завиждаше на скучаещите, макар че... тя беше ли изпитвала това пагубно нещо, наречено скука? Нее~

Звукът от шумното отваряне на врати като че ли не бе достатъчно силен, та непознатият реши да се провикне с цяло гърло..поредният ненормалник. Този бал ставаше все по-странен, а Жасмин очакваше нещо различно. Е, остана си с надеждите. Сякаш в разрез с мислите й, някой каза нещо...до нея? Та тя не очакваше никого тази вечер. Обърна се към звука и кого да види - момчето, което току що беше нахълтало като у дома си. Нямаше съмнение, че влизането му не бе останало незабелязано от никого..
Ах, дрехите му...Един поглед към обикновените дънки и тениска накара Жас да потисне смеха, който напираше да излезе през отворените й устни. Със сигурност непознатият би го приел като обида. Но й беше ужасно трудно - той беше първият човек, който виждаше облечен в нормални дрехи на това място. Нямаше ли някакъв етикет тук, за да присъстваш? Явно нямаше. От друга страна той сигурно се чувстваше много по-нормално от нея - облечена като статуя, която няма шанс да мръдне.
Вдигайки вежда при свойското му изказване, което разбира се не остана незабелязано от момичето, тя му отговори с тон, описващ точно как се чувстваше.
- Благодаря, имам си вече. - каза, посочвайки чашата стояща на сантиметър от нея върху бялата покривка. - Смяташ, че имам вкус за дрехи?Та ти направо ме засенчваш тази вечер.
И наистина бе така, той поне изпъкваше, а тя се сливаше с множеството хубави лица и скъпи дрехи. Не че имаше нещо против липсата на внимание, дори се радваше, че не бе център на вниманието.

Примигна объркано и осъзна, че беше стъпила накриво! Ха ха! Каква мила душица, чиста и неопетнена, слънчева и сладкодумна, стоеше пред нея, в ръцете й, а тя й показваше такива мръснишки неща! Ама чакай малко, кой ги беше определил като такива? Кой казваше, че удоволствието е мръсна дума? Библията? Бог? КОЙ!? Тези моралистки възприятия започваха да пълзят дразнещо, подобно някое влечуго, по мозъчните струни и й се искаше да ги пререже с огромна ножица, ама де късмет.
- Стига, стига дечко, че ще вземем да те обезчестим без да искаме. - отвеяно каза и го хвана за ръката насочвайки се към масата с храна, която се бе освободила, защото всички двойки се намираха на дансинга. - Дай да се нахраним и да забравим за мръсотиите, дето вършат онези, защото и мен не ме улесняваш! - все си една скаридка и я набута в устните си. Щеше да го посъветва когато закъснява да се извинява, ала смисъл имаше ли, когато в тоя свят 90% бяха души и 10% едва дишащи човеци - двукраки бозайници, оцеляващи трудно на планетата си, заради нашествието на ... тези невинни убийци!!!

Момчето явно не схвана сарказма в думите й и сега й се наложи да слуша плямпането му, от което чу само няколко думи - художник и френско капе. За какво изобщо говореше? Заради силната музика й беше по-трудно да го слуша и съвсем леко се наведе, за да оправи каишката на лявата си обувка, която се бе разкопчала, когато усети силната му ръка, хванала нейната под лакътя. Докато се усети Жасмин беше в центъра на дансинга, който бе гледала отстрани. От тук можеше много по-ясно да види не толкова приличните действия на двойките, които досега оставаха скрити за момичето. Нещото, което я изненада беше възмутеното дръпване на едно момче до тях, което реагира като ожилен от оса - нима бе възможно някоя наистина да е прелетяла до тук?
Вниманието й се върна върху непознатия, когато той най-нахално, без позволение я придърпа до тялото си. Толкова близо, че усети аромата му на сапун и мъжки дезодорант. Първата реакция на замръзналото момиче беше да погледне стреснато нагоре към него, уверено усмихващ се, готов да танцува с нея без да се интересува от собственото й мнение. За кой се мислеше да я извлече насила от мястото й, да не говорим, че сигурно бе оставил някоя синина на ръката й, която вече бе почнала да я боли..
След като се измъкна от шока, който я бе парализирал, тя се ядоса.
- За какъв се мислиш хлапе, че да ме дърпаш като куче през половината зала? Да не съм ти домашното животинче, което дърпаш наляво и надясно, без да зачиташ волята му къде да отиде? И виж какво стори на ръката ми, изобщо не си мериш силите! Сигурно си от онези, които имат само мускули от многото фитнес тренировки без грам мозък и съобразителност! - Колкото повече време минаваше, повече се разгневяваше. Този ненормалник се бе отнесъл с нея като...нищожество, влачейки я буквално пред погледите на съседните двойки. Измъкна ръката си от неговата, разтривайки червенината, която вече бе започнала да се появява. "Дишай." - напомни си, опитвайки се да се успокои. Единственото нещо, което я бе накарало да запази самообладание бе, че бяха на обществено място, иначе....не отговаряше за действията си.

Ама какво се опитваше да направи този? Първо й прави комплимент, а след това я нарече, естествено не направо, уличница. Нима приличаше на онези, неморални леки жени, които бяха стигнали дъното и се опитваха, с цената на всичко, да спечелят пари за нова доза? Мислеше го за досаден бърборко, но се оказа по-зле. Още не можеше да се отърве от усещането, че я бяха нарекли "уличница" в лицето. Най-много я засегнаха думите му, които попаднаха точно в онова място в сърцето й, където душата й бе най-ранима. Нямаше да му достави удоволствието да види колко много я заболя от тези му думи. Никой до сега не й беше казвал такова нещо, вярно не бе от най-праведните, но да спи със старци за пари? Този път прекали. Болка и гняв се смесиха в нея, заплашвайки да прелеят. Думите, които щеше да изрече, макар да не бе сигурна какви ще са, не излязоха от устата й. Беше няма от нестихващия поток от думи, които ръсеше, не интересувайки се от чувствата й.
- Нима това, че нося тук тази рокля ме оприличава на лека жена? Не мислех, че може да си още по-гаден, но знаеш ли какво? Явно вече имаш лошо мнение за мен, което и да искам не мога да променя, а аз не искам. И не защото се съгласявам с теб, а защото мисля, че не си заслужаваш. Мислиш, че не мога да се забавлявам и че съм като пън? Дай да те видим теб колко си "добър". - Сарказмът изпълваше отправеното предизвикателство, от което и самата Жаси беше озадачена. Но монетата бе хвърлена и щеше да му го върне тъпкано на г-н Всезнайко, не че се интересуваше какво мисли за нея, ни най-малко.

Жасмин никак не се впечатли от уменията, които ако не броим завършека точно до нея, бяха повече нелепи, отколкото впечатляващи. Начинът, по който имитираше танцувайки привлече несъмнено погледите към него. Арогантен - думата го описваше точно, докато без да се съобрази с другите се опитваше да я впечатли. И мислеше, че ще възкликне след всичко това с думите: "О, беше невероятно. Извини ме за грубото държание одеве!?" Момчето много грешеше, ако мислеше, че ще я спечели с този "невероятен танц".
Сега бе ред на Жасмин да му покаже как се прави Момичето отиде до диджея и той най-любезно си върна предишната бавна музика. Този път на Жас не й беше скучно и в никакъв случай не й се спеше. Беше заредена с енергия, която трябваше да освободи, а къде по-добре от дансинга. Явно той се чувстваше комфортно на по-бързи песни и точно това до колко може да бъде "неотразим" щеше да покаже със следващия танц.
- Айде мили, видяхме какво "можеш". Нека сега разберем дали си и толкова добър хамелеон. Нали искаше да танцуваме заедно, ето предоставям ти този шанс да ме впечатлиш с уменията си в красотата на валса. - И точно тогава започна бавна, романтична песен, която не бе в стила на Жас, но нали именно тя, водена от някакъв вътрешен импулс, го бе предизвикала и бе готова да победи на всяка цена.
Увивайки смело ръцете си около врата му, тя усети част от косата му, която се оказа изненадващо мека. - Няма ли да сложиш ръце на кръста ми? - попита, напомняйки му този формален жест, който трябваше да направи, за да може да танцуват. - Или те е страх, че ще се изложиш? - Предизвикателствата се редяха едно след друго, неусетно предоставяйки Жасмин в ръцете му, които само трябваше да я обгърнат..

Като мъж, която не страдаше от липса на внимание, след танца се оттегли на страни от своята дама, целувайки ръката й. Устните му се допряха едва едва до кожата й, преди да се скрие в тълпата така, както се и бе появил за Луиза. По един много непредвидим и тайнствен начин, оставяйки след себе си следа. Нищо по специфично и дори, когато мина по край русокоса девойка, която явно се бе сдобила с натрапчив, танцуващ обожател, докосна леко ръката й, докато тя се отправяше към средата на дансинга, където се върна отново бавната музика и се загърби нелепото тинейджърско музикално оформление, което трудно се връщаше с характера на събитието, но все пак се хареса на Роуд.
В главата му още кънтеше забързаната музика, когато се върнаха към по- бавната, а по ръцете му гореше усещането за чуждата плът..