Местенцето на Пиер

11

11

11

Стегна се в ръцете му и онзи хлад, който излъчваше при първата им среща се появи. Бълнувала беше? Отдръпна лице назад и се вгледа в очите му... или поне на пръв поглед изгеждаше така, ала всъщност бе замислена сериозно върху думите му. Не можеше да сподели. Не искаше. Изтръпваше само при мисълта. И все пак той искаше да знае? А тя какво знаеше за него?! Нищичко! Е, добре, не точно нищо, ала той сякаш отбягваше въпросите за собствената си личност (може би от мисълта, че ще изгуби някак тайнствеността около личността си, или заради нещо друго) и просто се шегуваше или отговаряше лаконично... Откъсна се от прегръдката и се облегна в ледената стена. Облегна ръка на коляното си и чело на дланта, а след това думите сами изскочиха от устните й, ала там имаше толкова смразяващ хлад и неприязън, че бяха плашещи...
- Един... непознат мъж... който използва това тяло против волята ми. - кратко, точно и ясно, както бе свикнала да отговаря тя. Изведнъж се почувства така, сякаш пропада в тунел, от който няма измъкване. Усещаше, че това е най-голямата грешка, споделянето на подобно нещо... това трябваше да си остане само и единствено в нейната глава, в нейното минало, жигосало бъдещето й и нищо повече! Гневни отблясъци опърлиха ледените стъкла в очите й и тя вдигна бавно поглед към неговия, само и само да открие какво се крие там. Съжаление? Съчувствие!? Разплата!?!?!?! Не й трябваха!
Главата й бе подобно земята - имаше земетресеня, урагани, бури, пожари, наводнения или торнадо... но понякога красотата на изгревът и залезът успяваха да нашепнат с очарованието си за прекрасните неща, които плътта може да изпита със скритите емоции.

Скри лице в голите му гърди и сякаш замря в това положение, не каза нищо, не се раздвижи, просто замръзна. Косите й се бяха разпиляли по гърба й и част от неговото тяло, а мътните сини очи наблюдаваха с жив интерес ръцете му, сякаш в тях търсеше прилика с онези на отвратителното същество... Но всъщност никога не би си позволила да сравни дори за миг Марк с непознатия негодник.
- А аз не. Вероятно просто е трябвало да се случи. - ако не се бе случило, душата й нямаше да бъде заключена така надълбоко, а музата, в която се превръщаше за не малко мъже, нямаше да съществува. Всички обичаха тайнственото, загадъчното, предизвикателното, трудното... А тя не се затрудняваше с това, защото именно това събитие я бе направило от част хладна, апатична и тайнствена. - Току що, поради незнайна от мен причина, ти споделих най-съкровената си тайна. - гласът й пронизваше бавно и тихо с монотонността си натежелия въздух. - Не искам да ме приемаш като всички, които те разпитват просто, за да те изследват... но искам да те опозная с твоя помощ. И разбира се, желание. - ала не вдигаше поглед към него.
Събитията бяха нещо като анотации на нашите мисли и чувства... Потръпна от чуждото въздъхване във врата си и едва забележима усмивка заискря в двата края на устните й.

11

11

Пое гъбава от ръцете му и го мацна по страните първоначално, ухилвайки му се широко, а след това издърпа стегнатото му тяло към своето (сравнение с неговото крехко) и клекна рязко, правейки абсолютно същото, което и той - насапуниса ходилата, заглеждайки се с интерес в ноктите, сетне продължи бавно нагоре по прасците, колената, бедрата, сега вече се сблъска и с мъжеството му, което точно пасваше като размер от онова в представите й. Малката й длан го пое в ръцете си и нарочно насапуниса дори тази част. Изправи се и продължи обиколката по корема, гърдите и шията му. Каква прекрасна екскурзия по тялото на човека? Нямаше как да не отбележи наум, че бе... надарен от всичко по достатъчно (?).
Обърна го с гръб към себе си и допирайки тяло в неговото, целуна нежно врата и началото на гръбнака, и продължи да играе с гъбата по кожата му, докато не свърши с всичко, което се желаеше от меките й ръце. Е... с удоволствие бе повторила разходката, но нямаше нужда.
- Готов си, Марк. - изрече, обръщайки го с лице към себе си. Очите й веднага потърсиха неговите, сякаш за да се уверят, че той не е разочарован или огорчен от нещо? Със сигурност за пръв път щеше да се сблъска с такъв проблем!
Тимира стоеше със затворени очи и послушно слухтеше, за всеки случай.
Остави гъбата на мястото й и издърпа силното му тяло отново към себе си, под душа, където водата започна да се стича по телата им и да разчиства пяната по кожата...

11

11

Когаторъцете му се заиграха отново с гръдта й, докато тя лежеше обливана от душа, от гърлото й се извади едва доловим, тих стон, изпълнен с копнеж... Щом улови онази чувствителна част от тялото й със зъби обаче, я принуди да стисне силно очи ида прехапе зъби до кръв, за да не застене от удоволствие... Вената на шията й леко бе изпъкнала, а тялото й се втресе в конвулсивно удоволствие. Жарта, по която танцуваха опасните жени, можеше да се сравнява в този миг със случващото се в душата и мозъка на героинята ни.
- Н-не! - заповеднически отвърна и въпреки огромното удоволствие което й доставяше, въпреки неконтролируемото желание да извика толкова силно и да покаже чувствата си, въпреки всичко това... тя се хлъзна леко назад по плочките и се поизправи на колене, поглеждайки го с плам в очите и силно учестено дишане - Ще бъда аз. АЗ! - подобно смъртоносна змия се плъзна с грация към него и го блъсна игриво към стената, така че целия му гръб отново да опира в нея и се насочи към устните му - целувката в този миг й се стори толкова опасна, толкова неописуемо сладострастна, че не можеше дори да го понесе мозъка й! Трудно се откъсна от нея, за да плъзне езичето си по мократа кожа на врата му, гърдите, където захапа зърната му и ги обви в ласката на слюнката си, сетне се хлъзна по корема и отново попадна на този уред на мъченията и удоволствията! Но вместо да го обходи с език, вместо да го приеме с устни, стрелна ръката си към него и прокара първоначално галантно и дори някак плавно пръстите си по нагорещената кожа, ала след това я обхванаха по-здраво и се задвижиха в един бавен, а след това доста по-бърз ритъм, с цел да докарат един невероятен екстаз на мъжа. Искаше да го види онемял от възбуда и това я изплаши. Защо го искаше? Искаше да му достави удоволствие чрез физическите ласки? Но ако беше само физика, едва ли щеше да бъде толкова умопомрачително... Доставяйки му удоволствие, тя също трепереше и вътрешно крещеше от възбуда. Усещаше всяко негово потрепване, всеки негов жест. Овлажни устните си и преглътна някак сковано. Чувството беше неописуемо.
Учестеното дишане на мъжа, подобно дъх на парен локомотив, се смесваше с шума от пръските на водата, забиващи се стремглаво в пода. Замъглената и спарена повърхност на огледалото в банята като чудноват призрак следеше плавните им движения. Всички звуци – стенания, търкането плът в плът и нежните шепоти на имена като една безкрайна копринена нишка се разтилаше във въздуха...

Погледът й се премрежи, а устните - разтвориха в безмълвен стон, когато проникна с пръсти в нея. Пред очите й сякаш падна червена перелина и покри с плата си цялата възможност на героинята ни да мисли трезво.
"Ще легнете, когато ти не знаеш АБСОЛЮТНО нищо за него, ще си поиграете и накрая ще се наложи да си играя на утешител, когато те резне! Не го прави, бооожеее, Жанет!"
Тимира не му вярваше, нямаше и да го направи, затова винаги вкарваше съмнения в главата на Сахара, ала... сякаш в момента не Тимира, а Марк бе в главата й и управляваше всяко едно чувство, всяка една емоция и порив и ги сглобяваше в своя полза...
- Така ... *много тих стон* я печелиш ти, което.... *задъхване* не е честно! ... - недоволно изрече тя, ала тялото й трепереше от възбуда под неговото. Допир след допир, по-навътре, по-бързо, по-диво, по-яростно, главозамайващо и АХ! Отдръпна се рязко точно когато усети,силното напрягане в слабините си, което след броени мигове щеше да я полее с амброзия от удоволствие.
Задъхана, мокра, възбудена и изобщо в не особено хубаво състояние стоеше и го гледаше някак свирепо. Навън, ранна сутрин, с тепърва появяващи се светлосини краски на небето, а стаята - подходящо затъмнена, ала и в същото време-светла.
Хвана раменете му и го бутна на леглото, минавайки над него, но го възседна така, че да не може да проникне в тялото й с члена си, освен ако не се помести, разбира се. В същото време той можеше да усети горещината и лепкавостта на тялото й В онази централна част, за което САМ бе виновен!
Наведе се към лицето му и изпъшка тихо и възбуждащо в ухото му, (показвайки му насладата, към която сам я води), докато с език дразнеше устните му, а ръцете й залъгваха възбудения член, че ще се докоснат до него и точно в най-най-най-близкия миг, когато дори топлината на ръката се усещаше, тя я отдръпваше, само за да установи със задоволство, че това го възбужда дори повече.

За трети път, ако не стане и сега, се отказвам

Множеството ласки събуждаха не само еротични мисли и усещания, а и нежни, толкова много и различни нишки на емоции, разноцветни палитри от страст, нежност, романтика, еротика, физика и душа, сплитаща двата си края в един, образуващ "златната среда"? Желанието й да възпира стенанията си, породени от истинските усещания, бе безвъзвратно изчезнало и сега това тяло, скрило в себе си много повече, което една биология може да изучи, показваше емоции ...

Когато усети члена му между бедрата си, точно на прага на сърцевината й, я заля вълна от паника, споменът за друго време, друго място, болка се пръснаха на милиони мъниста от скъсана огърлица в съзнанието й. Тя конвулсивно стисна крака и се сгърчи леко в стремежа си да се защити, но осъзна, че той не я насилва, а точно обратното! Добре, как бе лягала с толкова много и различни мъже без да си спомня за отвратителното събитие, а сега това сякаш се отразяваше на целия й живот? Потръпна. Когато той понечи да се отдръпне от нея, усетил напрежението й и ясно неизказаното гласно "Не", тя задържа тялото му под своето, а ръката й, заедно с неговата, си позволи да допусне чуждата възбудена плът у себе си...

-Заедно.