Welcome
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход
Latest topics
Местенцето на Пиер
3 posters
Страница 7 от 7
Страница 7 от 7 • 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7
Местенцето на Пиер
First topic message reminder :
Спалнята му пазеше спомен за бохемския му начин на живот с много книги и картини по стените. Нямаше кой знае каква мебелировка, легло и ниска маса, натрупана с листи, по които се четеше подредения му почерк, мек диван, раздърпан фотьойл, люлеещ се стол и много различни възглавници пръснати по пода за сядане. Харесваше му творческото настроение, която създаваше тази обстановка у него.
Спалнята му пазеше спомен за бохемския му начин на живот с много книги и картини по стените. Нямаше кой знае каква мебелировка, легло и ниска маса, натрупана с листи, по които се четеше подредения му почерк, мек диван, раздърпан фотьойл, люлеещ се стол и много различни възглавници пръснати по пода за сядане. Харесваше му творческото настроение, която създаваше тази обстановка у него.
Re: Местенцето на Пиер
Пиер целия си тресеше от прикрит смях през цялото това време. На него му бе нужно точно 5 мин да се намъкне в дрехите си. Е, спортна риза, която бе малко вталена, очертаваше напълно горната част от тялото му, но все пак се закопчаваше, без да се опъва прекалено много. Издърпа ризата от ръцете й и я сгъна пускайки я в една торбичка.
- Май двамата желаем да задържим спомена, който тази риза носи - ухили се - но довечера след представлението ще видим как ще я разделим - изплези й се весело и тръгна към гардероба си изваждайки една доста голяма тениска, която дори на него му бе широка и дълга, издърпа и един колан от закачалката на врата и се приближи до нея. Разкопча ловко полата й, оставяйки я отново по бельо. Заглуши протестите й с бързи целувки и навлече тениската отгоре й, успя да я стегне с колана през кръста и вече досущ приличаше на рокличка.
- Е, скъпа, сега вече си готова за път! - усмихна й се накрая той и отново я целуна, облизвайки устни й с език.
- Май двамата желаем да задържим спомена, който тази риза носи - ухили се - но довечера след представлението ще видим как ще я разделим - изплези й се весело и тръгна към гардероба си изваждайки една доста голяма тениска, която дори на него му бе широка и дълга, издърпа и един колан от закачалката на врата и се приближи до нея. Разкопча ловко полата й, оставяйки я отново по бельо. Заглуши протестите й с бързи целувки и навлече тениската отгоре й, успя да я стегне с колана през кръста и вече досущ приличаше на рокличка.
- Е, скъпа, сега вече си готова за път! - усмихна й се накрая той и отново я целуна, облизвайки устни й с език.
Re: Местенцето на Пиер
- Иииииииииии... АЗ.ЩЕ.Я.СПЕЧЕЛЯ.! - убедена в умението си да задържи ризата изрече и се разкикоти, щом зърна образа си в огледалото. Никога не би облякля такава 'рокличка', ама ето, че сега го правеше. Остави полата и бюстието в чантата си и тъй като другото просто не можа да го намери, а то бе просто един обикновен потник, беше готова за тръгване.
Приближи се към Пиер бавничко и целувайки го бързо по бузата, хукна към вратата ама вместо да я отвори и да мине светкавично към коридора, едва не се блъсна в нея, установявайки че е заключена. Това я забави двойно повече, но пъргавата ни героиня за части от секундата си отключи и колкото и да бързаше, за да не я хване уж Марк, който не беше сигурна дори че е побягнал след нея, гледаше да не вдига въобще шум. Стискаше пантофките си в едната ръка, а другата размяташе двете чанти (о, беше взела ризата).
Приближи се към Пиер бавничко и целувайки го бързо по бузата, хукна към вратата ама вместо да я отвори и да мине светкавично към коридора, едва не се блъсна в нея, установявайки че е заключена. Това я забави двойно повече, но пъргавата ни героиня за части от секундата си отключи и колкото и да бързаше, за да не я хване уж Марк, който не беше сигурна дори че е побягнал след нея, гледаше да не вдига въобще шум. Стискаше пантофките си в едната ръка, а другата размяташе двете чанти (о, беше взела ризата).
Сахара- Член на института
- Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012
Страница 7 от 7 • 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7
Страница 7 от 7
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Пет Юли 19, 2013 2:20 pm by Жюстин Карпович
» Въпроси;;
Съб Юни 08, 2013 1:12 pm by Жюстин Карпович
» Другарче за рп.
Пон Май 27, 2013 8:20 am by Léa Voltaire.
» Готови персонажи.
Нед Май 26, 2013 8:02 pm by Léa Voltaire.
» Търся всичко останало..
Нед Май 26, 2013 7:44 pm by Léa Voltaire.
» Emmelie 'Léa' Voltaire.
Нед Май 26, 2013 4:32 pm by Виктор Карпович
» Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
Нед Май 26, 2013 3:11 pm by Виктор Карпович
» Какво късметче ви се падна днес?
Съб Май 25, 2013 8:45 pm by Виктор Карпович
» Намисли си някой потребител преди да влезеш
Съб Май 25, 2013 8:34 pm by Жюстин Карпович