Местенцето на Пиер

Спалнята му пазеше спомен за бохемския му начин на живот с много книги и картини по стените. Нямаше кой знае каква мебелировка, легло и ниска маса, натрупана с листи, по които се четеше подредения му почерк, мек диван, раздърпан фотьойл, люлеещ се стол и много различни възглавници пръснати по пода за сядане. Харесваше му творческото настроение, която създаваше тази обстановка у него.

Марк се усмихна, на предположението й, че не би я прегърнал ако бе грозна. Какво пък това си бе истина, хората първо се привличат от вида си, но пък след това идваше характера. Това щеше да й го обяснява по-късно може би, когато и той си го обяснеше, защо бе толкова привлечен от жена, която постоянно се опитваше да го нарани физически. Може пък тя да беше права, може да му минеше ако си легнеше с нея. Тръсна глава, за да прогони тъпите мисли от главата си.
- Виждаш ли го оня спящия. Той ми е най-добрия приятел, може да се каже. - искаше да й обясни искаше да й каже, че каквото и да се е случило между тях, то той идея си нямаше - изчезна преди месец, жената която обича, го предаде, тя е търсач - замълча за момент, за да подреди мислите си - не го бях виждал до деня в който се върнах с камиона с провизии, жената ... тя явно се бе разкаяла или не знам, но тя го бе върнала.
Ръцете му се отпуснаха и той започна да рисува по гърба й, нежно с пръсти, защо по дяволите, той се обясняваше, след като тя го нападна без причина? Защо той се се чувстваше виновен? Защо винаги го караше да звучи, като сгафило дете? Надигна глава и зарови нос в косата й, въпреки всичко ухаеше невероятно. Ума му пак се замъгли от еротични картини, по дяволите МАрк, вземи се стегни, държиш се като разгонен тинейджър.
- Смятам да изпълня обещанието си и да те закарам жива и здрава у дома - каза, когато тя продължи да мълчи - а, ти можеш да постъпиш и като нея - той само кимна към Роуд, без да уточнява нищо повече.

- Няма нищо, сладка Утешителке - усмихна се Марк, тя не можеше да види, но лицето му сякаш бе огряно от някаква вътрешна светлина. Очите му бяха придобили онзи блясък, който имаше в детските очи, когато отваряха коледните си подаръци. Нейното "Съжалявам" бе най-милото нещо, което бе чувал през целия си живот. Ръцете му я сграбчиха и я притиснаха към тялото му. В това "Съжалявам" имаше толкова надежда за него, толкова много светли мечти. Бързичко отпусна прегръдката си, осъзнавайки, че може би й причинява болка.
- Извинението се приема - издиша бързо той - наистина си секси, като се биеш, но нека не ти става навик да ме пердашиш - тихия му смях разлюля мекото легло - и мила, ако плануваш някога да имаш интимни взаимоотношения с мен, не бъди толкова лоша към атрибутите ми, нали? - този път смеха му прокънтя в стаята. РОуд само изсумтя и се намести по-удобно, качвайки краката си на една табуретка.
Ръцете му отново започнаха нежния си танц по гърба й, а той целуна челото й. Сега вече болката си струваше, щом получи нейното "Съжалявам" цялата неразбория си струваше. Усмихна се щастливо и отпусна глава назад в пухената възглавница. Очите му бяха замечтани, загледани някъде далеч, където само той имаше достъп.

- Ох, как искам да съм изморен от теб, но не точно по този начин както сега - ухили се самодовлно, знаеше как тя се дразни на сексуалните му подмятания. По дяволите, един ден някога щеше да я има, каквото и да му струваше. Обеляза всяка нейна дума на ум, както и че е трудно подвижна. Сега беше неговия шанс. Хей, не си мислете, че ще я изнасилва. Моля ви се, Марк не е такъв. Просто реши, че може да си открадне някои по-интимни милувки. Ръцете му се подпъхнаха под дрехите й и загалиха нежната й, гореща кожа. Дам, така бе многооооооо по-добре, по дяволите. Определено му се спеше, но не искаше и да пропуска и минута от времето си с нея. Всичко с тази жена бе различно, всяко едно усещане му бе като нещо ново, не изживявано. Вече тотално разбираше Роуд, как може да бъде влюбен в някой, който го е предал. Преди все не можеше да си обясни, но ето че и той бе в подобна ситуация, искащ разбиране, обич и интимност от жена, която изгаряше от желание, да го срита в топките и на всичкото отгоре бе и успяла. Усмихна се на себе си. Ох, Марк, момчето ми, кога си мислил, че и ти един ден ще се размекнеш?
- Хайде да спим, чаровна Утешителке - прошепна той и я целуна нежно по ухото, засмуквайки ушната й мида. Облиза я леко и затворени доволно очи. Ръцете му обаче продължаваха да я галят по копринената й кожа, докато съня не го победи и той ги отпусна на гърба й, притискайки я към себе си, дори в съня си.

Събуди се! Нещо имаше върху тялото му, което не бе завивка, някаква друга тежест... Отвори объркано очи. О, Жанет! Усмивката се плъзна по лицето му. О, да, можеше да остане така векове наред. Харесваше му. Усети чуждо присъствие и извъртя леко глава. Роуд! Леле, че бе смешен, бе сигурен, че като се събуди, няма да успее да се разгъне от схващането, което ст на сто го бе застигнало, докато спи в тази поза. Е, нощта бе изпълнена с емоции. Не точно на каквито той се надяваше, но все пак доста бурни и ... почти смъртоносни. Погали нежно Жанет и благодари отново на бога, че е жива. Замисли се за момент и отново благодари, че Роуд също е добре. Знаеше, че той съжалява за постъпката си, такова мекушаво същество бе понякога. Идея нямаше как някой може да го осъди за толкова убийства и колкото повече опознаваше Роуд, толкова повече се убеждаваше, че тази присъда е някаква съдебна грешка.
Добре, какво повече му трябва на човек, жената която владее сърцето ти в ръцете ти и най-добрия ти приятел, леко похъркващ. Определено Марк Пиер се чувстваше като късметлия, можеше да си пожелая само едно нещо, тия двамцата да поспят още малко, за да не му развалят щастливия момент с техните луди обвинения и още по-лошо ако пак започнаха да се бият.

- Определено го сгази и то много - изсъска Пиер в отговор. Мислеше, че яда му към Роуд е преминал, но ето че пак се завърна с пълна сила. Жанет спеше спокойно сгушена на рамото му и той се опита да си успокой дишането, за да не я разбуди.
- Какво не е наред с теб Роуд, от кога си започнал да убиваш който и да е преди въобще да се замислиш за момент? - и двамата бяха убивали и двамата бяха виждали смъртта, но Марк си мислеше, че Роуд е повече като него, прави го само когато е наложително и в никакъв случай ако има друг избор. Не му харесваше тази нова жестокост в приятеля му. Протегна ръка и придърпа одеялото върху Жанет, когато усети, че тялото й леко трепери от утринната хладина. Целуна я по челото и пак погледна към РОуд. Изглеждаше му съсипан и за това бързо добави.
- Добре де, няма нищо, важното е, че тя е добре, но силно се надявам вече да не посрещаш така гостите ми - усмивката на Марк, този път бе топла и добродушна. Не искаше приятеля му да се чувства зле, но все пак продължи с леко наставнически тон - Роуд ... може би трябва да намалиш пиенето - прошепна строго той.

- Какво, какво? Я повтори ... - Марк се шашана съвсем. Определено това не бе Роуд, който познава, не бе оня влюбен глупак, който защитаваше своята Ивон, дори когато тя го предаде, който я обичаше въпреки всичко ... или пък бе точна стария Роуд, готов да преспи с всяка жена, която му се изпречи пред очите, готов да сваля звезди на всяко нежно създание и да се кълне, че всяка следваща е единствената ... По дяволите, по дяволите ... Това че Роуд се бе влюбил и намерил "щастието" го бе подтикнало да вярва, че и на него можеше да се случи нещо подобно, но ето че любовта не била толкова силна, можела да преодолее предателство, но не и сексуалното желание ... Затвори очи и се опита да се успокой, чувстваше се сякаш го бяха пернали с мокър парцал през лицето. По дяволите, Роуд, не можеше ли да си седиш на задника, поне докато не спечеля Жанет, без да ми вкарваш такива мисли в главата, не можеше ли да ме оставиш да повярвам, че щастието е осъществимо поне за няколко мига? Марк побесняваше с всеки свой дъх, усети как тялото му започва да трепери. Пое дълбоко въздух и си наложи да се успокой. Най-малко в момента трябваше да събужда Жанет. Трябваше да си подреди мислите.
- Поне лечител ли е? - накрая процеди през зъби Марк, надявайки се, че подсъзнателно Роуд просто иска да намери някой, който да махне скапаното Дръзко Желание от него ....

- Роуд, наистина пиеш прекалено много - каза ядосано Пиер. Опитвайки се да убеди сам себе си, че цялото това объркване на приятеля му идва точно от алкохолното му опиянение. Какви са тия глупости сега. "Обичам, Ивон, ама обичам и другата". Изведнъж него го заболя глава, сякаш той се бе наливал с уиски цяла нощ и после той се бе изтряскал в ръба на леглото. Поклати глава. Какво му ставаше на Роуд? Бе го виждал всякакъв, но раздвоен между две жени, никога ... Той винаги бе знаел коя иска в дадения момент.
- Ти убеден ли си, че Дръзко Желание няма нищо общо с това ... - Марк се опитваше да намери някакво разумно и логично обяснение на ситуацията. Как така изведнъж един мъж няма да знае, коя жена желае? Това бе повече от странна ситуация и се случваше само по филмите, по дяволите, Роуд, в какво се бе забъркал отново, приятел? - виж по самото му име личи, че този дето е в теб не е особено мирен и кротък към женските персони, така че ... - Марк не знаеше как да продължи. Съвсем загуби смисъла на всичко случващо се. Дали наистина Душата бе виновна за състоянието на Роуд. Май най-добре да намерят Лечител колкото се може по-скоро...

Пиер вдигна учидено очи към него и точно да започне с тирадата, че няма как Роуд да не е осъзнал, че Жанет си е само на Марк ( е в интерес на истината дори не беше негова, но пък беше хубаво да мисли за нея, като за своя) и че той ще си държи мръсните ръце далеч от нея, а ако е добър приятел ще държи дори мръсните си мисли далеч от неговата Утешителка ... а и не му ли стигаше, че има цели две жени за които да мисли, че сега искаше и трета ... та точно преди тази тирада, Марк видя онова детско изражение, желанието да бъде приютен и утешен на лицето на приятеля се. Ухили се ... е, какво пък ... Измести се малко по към стената надявайки се Жанет да не усети размърдването, не я изпусна дори за миг от прегръдките си, но разпери едната си ръка и приюти главата на Роуд на другото си рамо, който пък се сви точно като някое дете. Марк го потупа по рошавата коса и каза тихо:
- Но да знаеш, че това е последната нощ, която прекарваш при мама и тате, ти си голямо момче и трябва да се научиш да спиш в собственото си легло - гласа му бе строг, но любвеобилен. Прехапа долната си устна, за да не се разкиска и да събуди спящата Жанет ... По дяволите, като се събудеше и двамата щяха да са толкова дяволско мъртви! Но си струваше, този момент бе велик, просто!

"Какво, какво" Още едва поемайки си въздух след падането на Жанет върху него, той се опитваше да осмисли какви ги дрънка Роуд ... "Боже господи, за бога Роуд млъкни" - искаше му се да крещи, но само въздух излизаше от присвитите му устни и нито един звук ... Какво бяха казали хората "Боже пази ме от приятелите ми, от враговете и сам мога да се пазя!" чак сега осъзнаваше колко прави са били ... Определено с Роуд наоколо никога нямаше да спечели Жанет, а с бойната Жанет до себе си нямаше как да спаси Роуд от потрошаване на кости те му. Седна рязко в леглото, действайки като жива бариера между тия двамцата. Обърна се към Жанет и постави ръце на раменете й избутвайки я в ъгъла на леглото, още преди да е успяла да реагира.
- Ти стой тук и да не си мръднала - каза с най-строгия си глас той, и стана от леглото събаряйки Роуд на пода - А, ти ... - стисна го здраво за яката и го повлече към врата, като самия Роуд се препъваше в собствените си крака през цялото време - ти върви и говори с Ивон ...- изсъска остро - не ме карай аз да я намирам и да й съобщя за твоята "друга", а също и какви ги ръсиш на моята приятелка ... - това бе решение, можеше да иде и да каже на Ивон, тя определено щеше да го убие и да спаси Пиер от задължението той да го направи сам. Изхвърли го от стаята си, като мръсно коте, но миг преди да затвори вратата го съжали и промърмори смирено:
- Съжалявам, приятел, но просто прекали - трясна врата и този път не забрави да завърти ключа.

Марк се разкикоти, когато пухенето нещо го цапана в лицето. Добре такива удари можеше да понесе ... дори бяха приятни, можеха да си спретнат бой с възглавници, ама защо не. Жанет мърмореше нещо за цицна и се мръщеше толкова сладко. Затича се и скочи, на леглото придърпвайки тялото й под своето, Целуна я нежно по темето и измърмори.
- Така ще мине по-бързо! - Ръцете му бързо се плъзнаха по цялото й тяло, дори ги подпъхна под нея и ощипа дупето й. Знаеше че си проси боя, но определено само като я погледнеше и в главата му се завъртаха всякакви мръснишки мисли. Побутна я с нос в нейни я, като малко кученце, което си проси целувка.
- Хайде де не се сърди - примоли се той - нали го изхвърлих ... - завъртя недоволно очи и я лизна по устните ... Ама Роуд хич не му влияеше добре, явно и той бе започнал да се вдетенява.

Целувката й бе по-гореща от жарава. Обожаваше танца на езиците им, дори леко захапа нейния, за да усети още по-дълбоко вкуса й. Да се наслади на божественото усещане, че тя е негова дори и само за този единствен миг, усещаше, че и тя иска да продължи, но се спира поради някакви си нейни идеи. Докато слушаше прочувствения й шепот, не спря и за секунда устните му се спуснаха по брадичката й, правейки пътечка от малки ефирни целувки, които се разпиляха като пеперуди по целия й врат и деколте. О, не щом тя не желаеше, нямаше да открие дори и милиметър от кожата й, като придърпа или надигне дрехите й ... просто езика му очерта дълбокото деколте, сякаш маркирайки границата, до която трябваше да стигнат малките, дребни, ефирни целувки. Една от ръцете му бе твърде заета, за да поддържа тялото му, да не се срути с цялата си тежест върху крехкото й тяло, но другата бе достатъчно свободна, за да очертава с пръсти края на полата й, рисувайки сложни фигури върху нежната кожа на бедрата й. Шепота й го възбуждаше, можеше да си представи ясно двете им голи тела наслаждавайки се едно на друго. Тя боравеше добре с думите и някъде в съзнанието си той отбеляза, че го прави нарочно, че го дразни и възбужда съвсем целенасочено, но в действителност няма да получи всичко това ...но, можеше да се наслаждава на дъха й в ухото си, докато устните му опитваха нежната точка точно на шията й под брадичката. Ухаеше превъзходно, дори след такава тежка нощ. Когато тя приключи с малката си импровизирана реч, той се усмихна, а ръката му спря танца върху бедрото й и се плъзна нагоре по дрехите й, и макар и през плата той опипа всяка женствена извивка на тялото й и спря дланта си обгръщайки в шепа едната и мека гърда, палеца му разсеяно дразнеше зърното през плата на блузата и сутиена. Главата му се надигна леко, погледа му бе премрежен, но все още не бе загубил напълно концентрация... Устните му достигнаха ухото й и той погали с език меката част на ушната й мида, а след това я засмука леко ... Издиша тежко и простена.
- Изобщо не си мислех това, но ти ми вкара всички тези картини в главата, а сега ще ме оставиш така ... - той много значително обтърка слабените си в тялото й, за да покаже колко е възбуден, макар че знаеше, че няма нужда, но просто му доставяше удоволствие да я докосва по какъвто и да е начин. Бързо я целуна по устата, просто нежно прокара език по устните й, без да се опитва да навлезе по-дълбоко и се отпусна по гръб до нея на леглото с въздишка.
- Кажи ми каква ти е идеята, преди да загубя съзнание от възбуда!? - промърмори той и извъртя само тъмносините си очи към нея, без да помръдва главата си. Ръката му се се промуши между телата им и улови нейната, преплитайки пръстите им.
- Дори и само да си лежим просто така, пак ми е хубаво с теб - усмихна се той се загледа някъде в тавана.