Местенцето на Пиер

Спалнята му пазеше спомен за бохемския му начин на живот с много книги и картини по стените. Нямаше кой знае каква мебелировка, легло и ниска маса, натрупана с листи, по които се четеше подредения му почерк, мек диван, раздърпан фотьойл, люлеещ се стол и много различни възглавници пръснати по пода за сядане. Харесваше му творческото настроение, която създаваше тази обстановка у него.

Плъзна се с удоволствие в нея. Имаше чувството че усеща всеки милиметър от сърцевината й. Когато бе проникнал напълно в нея. Се претърколи, така както бяха заедно и зае мястото отгоре. Искаше тя да се чувства добре, за това не побърза да се раздвижи, а спря, карайки я да свикне с него, да осъзнае, че в момента са слети. Наведе глава и лекичко зацелува лицето й.
- Обичам те, скъпа! - тихо прошушна до ухото й, миг преди да оближе ушната й мида.
Тялото му започна лекичко да се надига и отпуска, нежно и бавно, той излизаше почти напълно от нея и после пак проникваше. Усещаше трептящата й топлина, тъй гостоприемна за него. Устните му намериха отново нейните и той плъзна език по горната й устна, а после лекичко я засмука. С едната ръка поддържаше тежестта си, а другата се плъзна по корема й, галейки я нежно и рисувайки цветчета около пъпчето й, просто за да й доставя наслада, без видима друга причина.
- Добре ли си? - попита между целувките, без да отделя устни от копринената й кожа. - Кажи ми какво искаш и аз ще го направя ... - продължи да й шепти тихичко, искаше тя да знае, че той е готов да се отдръпне винаги, когато тя каже.

Пиер ускори темпото, усещайки страстта и желанието й да задоволи тази похот (в най-красивото значение на тази дума, разбира се). Главата му се изпразни от мисли, сякаш готова да приеме нейните чувства, мечти желание на мястото на своите собствени. Усещаше всеки трепет, всеки порив на плътта и на съзнанието й. Защото в този момент те бяха едно цяло. Усещаше не само своята собствена възбуда, а и нейната, това двойно чувство ги носеше към ръба, към пропастта, където на свой ред ги чакаше цялата радост, забрава и вълнение, в което щяха да се гмурнат забравяйки всичко друго на света, усещайки само един друг.
Усети как цялото му тяло се стяга предусещайки точно това безграничие, което щеше да го залее след миг. От корема й, ръката му се стрелна към устата му, навлажни палеца и показалеца си и я върна обратно надолу, но я свали до малкия й възбуден клитор и го ощипа с два пръстта, започвайки да го мачка малко по-бързо и по-бързо ...
- Близо съм скъпа, ела с мен - прошепна страстно до ухото й...

Скимтенето й и молбата й сякаш му дадоха нови сили, точно преди да свърши ускори темпото неимоверно много, може би никога до сега не бе стигал до такива висоти, но удоволствието бе толкова голямо, може би защото за първи път му се случваше да го споделя истински с друг ... Не можеше да мисли, след време може и да имаше сили да анализира, но не и сега, сега всичко бе чувство, усещане... За миг, когато тялото й се стегна, той остана неподвижен, сякаш тя го бе хванала здраво и го откъсна от бясното му темпо. Наслади се гледката на тялото й, как е изпънато като тетива на лък в първия момент и как изведнъж блаженството го залива и то се отпуска сладострастно ... Още един тласък и неговото собствено тяло застина и последва нейното в страната на чудесата, ето това беше пътя за Нарния ... май бе чел твърде много приказки ... добре че тук нямаше Луди Шапкари и говорещи лъвове ... ухили се идиотски и се строполи до нея на леглото, инстинктивно я дръпна върху себе си и обви ръцете се около затопленото й тяло. Въздуха не му достигаше ... и той поемаше дъх на големи порции със свистене.
- Към такива душове бих се пристрастил - пошегува се, когато успя да си поеме въздух горе-долу нормално.

Едната му ръка се отпусна от сладострастната прегръдка в която я бе заключил и той издърпа някаква завивка изпод тях, чаршаф ли беше или одеяло, на кой му пукаше, просто придърпа проклетото нещо върху тялото й, за да не настине ... Душите можеха ли да боледуват или бяха еволюирали и настинките не ги ловяха ... що за глупости си мислеше в момента. Наистина му трябваше време за да възстанови всички логични и рационални пътища в мозъка си, които да подреждат мислите му както трябва иначе щеше да си остане тотално луд като Шапкаря ... проклети приказки ...Усети лекото й напрежение и това го накара някак си да се концентрира.
- Какво не знаеш? - е не бе перфектния отговор или пък въпрос, ама наистина се почувства объркан, не разбра за какво му говори ... Той не знаеше хиляди неща, дали можеше да знае това което тя не знае и да й помогне, като й го сподели ... Проклети мисли ... пак се объркаха ... вдигна ръка и я прекара през мократа си коса, ооо толкова малко време ли бе минало, че е още мокра? ... Смъкна ръката си и я притисна силно към себе си. Тя беше тук, тя беше с него ... Една правилна мисъл накрая си поправи път и озари лицето му с усмивка.
- И аз не знам много неща, ама знаме едно, аз не те обичам - гласа му заглъхна, но след миг продължи по-дрезгав и същевременно по-мил - аз направо те боготворя - завърши, а пръста му нави едно самотно кичурче от косата й.

- Това му е хубавото, чувствата, усещанията, преживяното не трябва да бъдат описвани ...- той се усмихна и целуна челото й, а ръцете му нежно се заровиха в черната й коса - те живеят там вътре в нас и ако някой наистина ни е близък, то той ще ги усети и без думи, без обяснения - той замлъкна и се замисли дали тя може да усетих страха и радостта му същевременно изпитвани от цялото му същество. Той си бе вълк единак, рядко създаваше приятелства дори, да не говорим за любов ... на шестнадесет бе научил, че когато обичаш и загубиш обичаните хора, боли неимоверно много и от тогава бе започнал да избягва обичта, защото я свързваше с болка ... Нима не бе минал само месец от последния път когато се заключи в точно тази стая и изпи почти две бутилки твърд алкохол, въпреки че мразеше да пие, защото най-добрия му приятел изчезна, защото бе предаден ... дали не си напъха сам главата в торбата и този път с Жанет. Дали тя нямаше най-накрая да го изостави ... Страховете бяха много ... но пък нямаше ли и сега да го боли, ако тя стане и си тръгне за миг. Ами ако е искала само секс, все пак тези желания не бяха привилегия само за мъжете. Дали тя чувстваше всичко това, дали и тя като него усещаше всяко негово потрепване, всеки негов страх.

- Несигурност, несъзнаване, отчужденост, предателство, напускане и същевременно радост, еуфория, красота и щастие ... това са малко от нещата, които ми се въртят в главата - той се усмихна и погали голия й гръб - а относно страховете най-ама най големия ми я ми страх е да не изгубя себе си, да не забравя кой съм, от къде съм дошъл, как съм живял и за какво съм се борил ... ето за това ме е страх от Душите - ето призна си, накрая й каза истината. Дали тя ще го разбере, дали ще стигне до края на същността му, той бе силен би се справил с всяка болка било физическа или душевна, ще го боли, ще му е криво, ще подивее ... но накрая ще намери смисъл да продължи. Но ако някой някога му отнемеше съзнанието, това което той бе изцяло, то тогава ... не можеше дори да си го представи. Не искаше. Не бе горд с всичките си постъпки, но твърдо заставаше зад тях, поемаше отговорността за това което в действителност е извършил имаше обяснение за всичко ... за всеки свой дъх дори ... но само като се замислеше, че може някой да изтърка всичко това и някакво чуждо съзнание да използва името му, да се представя за него ... може би заради бедното си детство той бе свикнал, че името е всичко, което има, че той самия е богатството на света. Имаш ли себе си и достатъчно стойностен ли си, то ще постигнеш и най-лудите си мечти, така бе възпитан, така бе живял и изпитваше истинска паника, че някой се опитва да му го отнеме. Всъщност като се замислеше човек нашествието на Душите, бе като сбъдване на най-големия му кошмар.

- Не се притеснявай, лошите неща прехвърчат и носят сянката си, само колкото да държат съзнанието ми нащрек - обясни той, глупавите си мисли, а после се усмихна широко и я целуна по устните - ще се пазя от теб, само ако ми обещаеш, че и ти ще се пазиш от ме и винаги пазенето ни ще е толкова забавно и емоционално - намести тялото си под нейното и усети, как то хич не се чуди какво да изпитва, за него това си бе блаженство, чисто и неподправено ... Защо и човешко съзнание не можеше да спре да мисли и да се наслади само на хубавото поне за момент. Винаги се бе чудил, защо човеците, нямат бутон за изключване на мислите си ... Обичаше да мисли, не го разбирайте погрешно просто от време на време се нуждаеше от почивка, от тотален мрак, породен от липса на мисли, спомени и т.н.
Погали врата й с един пръст и се усмихна, явно в моментите на страст и силна възбуда не се бе стърпял и бе й направил голям смучка. Изглеждаше красива, нали си бе негова, нали по този начин си я бе маркирал, как да не я намира за сладка и красива. Продължавайки да я гали прошепна.
- За представлението ще трябва да ползваш много грим за да скриеш всички следи, които съм оставил на тялото ти ... Съжалявам - всъщност не съжаляваш в действителност, дори ако се замислеше щеше да направи тези следи още по-отчетливи, още по-дълбоки... нали точно по тях мъжете, които я гледаха и копнееха за нея щяха да разберат, че тя е на друг, че не трябва дори да посягат към нея, защото ще си навлекат неприятности. Но пък дори и да успееше да скрие всички следи, то той щеше да е там на първия ред и щеше да я гледа, да се наслаждава на танца й и най-вече да следи да не би някой досадник да посмее да се опита да му я открадне.

Хвана лицето й в двете си ръце и се вгледа в усмивката й, обичаше да я вижда усмихната и щастлива.
- За "обичам те" не се притеснявай, аз знам че го изпитваш, не ми е необходимо да го чувам - той й се изплези самоуверено, тона му подсказваше, че е уверен в думите си и нейните думи, каквито и да са те няма да разубедят. Той смъкна ръцете си към кръста й и я повдигна нагоре. Колко е удобно когато си толкова по-силен от другия, езика му направи кръгче около зърната на гърдите й, които точно се бяха поуспокоили и ето че той ги раздразни отново, карайки ги да стават твърди, като бобчета, сведе глава още и засмука пъпчето й, като напъха нахално езика си в него, засмя се гласно когато усети как коремчето й се стяга под тази милувка и миг по-късно устните му обвиха клитора й, но само за секунда, като нежна ефирна целувка и езика му мина между срамните й устни ... веднъж ... и после тялото й бе настанено отново в легнало положение върху него, а ръцете му послушно я обгръщаха в мечешка прегръдка.
- Ако, никой не ти го е казвал, бих искал да споделя с теб, че си ужасно вкусна - прошепна той и впи устни в нейните - а, ако си харесваш следите винаги съм насреща да ти направя нови - пошегува се и я плесна по голото дупе, което издаде толкова сладък звук, че нямаше как да не предизвика искрения му смях.

- Лоша, много лоша Утешителка - измърмори той, щом бе зарязан безпощадно на леглото и то в такова предвъзбуждащо състояние ... Марк я се стегни да не си тинейджър, секса не е най-важното ... Не е, но пък е толкова приятно занимание ... Само си помисли, какво получаваш като изчакаш и ще се успокои ... Ето ти примера с Жанет, мислиш ли че би било и наполовина толкова хубаво, ако я бе получил още в онзи хотел ... О, не, в никакъв случай... Тогава би било просто секс. Как по дяволите, тя караше мислите му да се разбръмчават като мухи в главата му и да го обърква до такава степен само за части от секундата. Но точно това те кара да я обичаш и обожаваш, нали!?! Обърна се леко настрани и подпъхна лакът под главата си, за по-голямо удобство. Чаршафа изгуби борбата с гравитацията и се изхлузи от голото му тяло, не направи опит да го задържи. Преди не я бе излъгал, той не бе срамежлив, не криеше нищо от тялото си ... пък и нямаше смисъл, след като бе разбрал, че тя обича това тяло, защо да я лишава от гледката? Арогантност! Е, какво да се пък, такъв си е, това си му е част от характера и не може да бъде премахнато като с нож от съзнанието му. Загледа се в гардероба си, дам, бе пълен с какви ли не костюми, останали от предишни времена, когато те бяха неговата маска, толкова добре стояща и така сливаща се с тялото му, че се бе превърнала в част от него и вече не бе само маска. Имаше и доста спортни дрехи, но те бяха от по-новия му живот, все пак не можеш да патрулираш из тунелите със смокинг нали, по-удобно е с дънки и тениска. Усмихна се ... по дяволите, тези крака, ризата й се бе надигнала и откриваше не само великолепните й бедра, но й основата на дупето й... Погледа му се премрежи, спомняйки си усещането да бъде притискан от краката й ... О, да! Изръмжа ... но остана в леглото, гледката бе очарователна можеше да й се наслади за още известно време, преди да предприеме каквито и да е действия.
- Всичко в този гардероб е подбрано да ми отива, така че нямам предпочитания за цвят - самоувереност, арогантност или просто честна преценка за себе си - е , някой от по-старите костюми може и да са ми малко тесни - призна си той почти шепнешком ...но нямаше как да прикрие, че през последните години е качил някой и друг килограм.

(Няма да се измъкнеш, Жанет ще го облече в каквото тя реши, Марк чака с нетърпение).
Докато тя му подаваше кутийката с лещите, той я хвана за китката и я дръпна силно, карайки я да полети към него. Миг след като тя се стовари върху тялото му, другата му ръка се плъзна вземайки кутийката и оставяйки я на шкафчето до леглото, в момента да не му трябваше ама изобщо. Усмихна се като видя как ризата й се е набрала, а дупето й стърчи във въздуха напълно голо и безпомощно, плъзна ръка по него, все по-надолу и спря пръстите си чак когато докоснаха топлата й сърцевина.
- Добри казваш - усмихна се, срещу учуденото й лице - кажи ми, че това което правиш с мен не е просто част от утешителната програма - добре знаеше, че не е, но тръпнеше от желание да чуе, че той е специален, че само на него му се позволяват тези волности. Какво да се направи, мъжкото его, си е мъжко его и винаги търси своите пътища да бъде задоволено и окуражено. Намести я на леглото до себе си и проникна с два пръста в нея, раздвижвайки леко ръката си и притискайки клитора й. Тялото й се изви под ласките му, а той захапа врата й, от другата страна на смучката ... поне щеше да стане симитрична, разкиска се на ум. Тялото му се притисна странично в нея и той потърка полутвърдия си член в бедрото й.

Тази жена го побъркваше, караше не само тялото му да я желае, а да иска сливане с нея на всички възможни нива. Хълбоците му ритмично се повдигаха и спускаха, за да следват движенията й. Имаше чувството че я усеща с всеки милиметър кожа от собственото си тяло. Надигна се и приседна на леглото, карайки я да кръстоса глезене от зад на кръста му. Устата му зацелува цялото й лице, слизайки по-надолу и по-надолу, обхождайки целия й врат с език и ето ги най-прекрасните и вкусни гърди на света, обхвана с устни едното зърно, а за другото се погрижи с палавите си пръсти, които го пощипваха нежно... А да ви обяснявам ли къде бе другата му ръка ... да, познахте... бе се намърдала между телата им и обработваше клитора й. Тялото му сякаш действаше самостоятелно, не мислеше за своите движения, не ги осъзнаваше, просто действаше на усет. Единствената му мисъл в момента бе, да накара Жанет да изпита отново онова удоволствие, което да я понесе на гребена на вълната и после на устните й да се появи онази очарователна усмивка, която сякаш казваше "Доволна съм". Голите им тела бяха така преплетени и слети едно в друго и в същия момент бяха в пълна хармония едно с друго, както и със заобикалящата ги среда... нямаше начин това да бъде нещо грешно, щом усещането за него бе толкова правилно и хармонично. Хълбоците му се задвижиха още по-бързо и той усети, как тя е на ръба ...
- Абонирам се за тази "програма" - изръмжа нежно, пускайки за миг зърното й, но веднага след това го обходи с език и зъбите му го загризаха, лекичко.

Майкъл Гросли."

- Срамежливка - тихо произнесе той, когато видя бързия й поглед. Ръцете му се бяха напъхали под ризата й (по-точно неговата риза) и галеха копринената й кожа на гърба, задирайки я леко с нокти, но без да оставя белези, а просто да я дразни и да я кара да настръхва от допира му. Харесваше му, че е такава, толкова еротична, нежна и вълшебна и в същото време срамуваща се от това което и наполовина горда от този факт. Неговата си Утешителка ... Негова! Усмихна се доволно. Чувстваше се така сякаш цял живот е вървял към това и сега е достигнал върха и има сили да с задържи на него. Да остане там за винаги на върха на света, с нея в обятията си. Без нея нямаше да има смисъл от усилието да се задържи там. Искаше да й каже всичко това, но не намери смисъл, бе сигурен, че тя го усеща през кожата му, от очите му, от цялото му излъчване.
- Прекрасна моя, Утешителке, ако продължаваме в същия дух, няма никога да стигнем до представлението ти - той се разкиска тихичко до ухото й - не, че имам нещо против, но имам смътното усещане, че ти ще ми се ядосаш ако това се случи - обясни малко объркано, докато смучеше меката възглавничка на ухото й.

Пиер целия си тресеше от прикрит смях през цялото това време. На него му бе нужно точно 5 мин да се намъкне в дрехите си. Е, спортна риза, която бе малко вталена, очертаваше напълно горната част от тялото му, но все пак се закопчаваше, без да се опъва прекалено много. Издърпа ризата от ръцете й и я сгъна пускайки я в една торбичка.
- Май двамата желаем да задържим спомена, който тази риза носи - ухили се - но довечера след представлението ще видим как ще я разделим - изплези й се весело и тръгна към гардероба си изваждайки една доста голяма тениска, която дори на него му бе широка и дълга, издърпа и един колан от закачалката на врата и се приближи до нея. Разкопча ловко полата й, оставяйки я отново по бельо. Заглуши протестите й с бързи целувки и навлече тениската отгоре й, успя да я стегне с колана през кръста и вече досущ приличаше на рокличка.
- Е, скъпа, сега вече си готова за път! - усмихна й се накрая той и отново я целуна, облизвайки устни й с език.