Преди три месеца в и извън Тусон

First topic message reminder :

В центъра на Тусон се вихреше грандиозно събитие, даже едно от най-важните на годината - пролетният панаир. На него непозволеното ставаше позволено, а фриволността на духа се проявяваше във всевъзможни форми. Бедни продавачи на памук се опитвах да привличат клиентела със стари трикове- смесваха различни на цвят захари и създаваха шарени памуци - нещо заковаващо погледа на децата веднага, а с това и пълнене джоба на продавача. ; Огромното виенско колело за пореден път издигаше величествената си снага няколко метра над малката цена, на която различни артисти показваха спектаклите си, а студените и нищо не разбиращи от изкуство (според някои персонажи тук) души стояха и наблюдаваха цялата скупчина от разядени ламарини, надупчени платове и зомбирани погледи радушно. ; Малък дансинг приветваше всички любители на танците, но и предизвикателството, което сеотправяше към живите, бяха спуснатите от коприна платове, пречещи а двойките (а защо по-скоро не помагащи им да създават нови, по-интересни неща с тялото си?) да танцуват. Мястото бе доста често празно, заради липсата на въображение, но пък онези, които дръзнеха да се докоснат до "странното" подуимче, се забавляваха до припадък, а мозъкът им, подобно приели наркотични вещества, биваше омотаван и забавляван, сякаш цветна дъга преминаваше през него, но все пак леки перести облаци пречеха за цялостното й проявяване.
Феерия от звуци, светлини, храни, хора, миризми... нещо интересно и наистина по-шумно от обикновеното... Маски, шалове, снимки и всякакъв вид КОСТЮМИ, тук просто имаше всичко!
-Ето как се ''забавлявали" душите. - подметна иронично брюнетката и лапна пръста си, по който бе увито обилно количество памук... купено от интересния продавач.

Виктор я изпрати със смях и затътри дупето си към банята, в който се издигаха парите от нейната баня. Определено обичаше всичко да му е затоплено, точно както в момента и да не му е студено на стъпалата, докато влизаше в кабинката. Отново свиркайки си, той влезе в банята и пусна душа до край с възможно най- топлата вода. Обожаваше да му пари, а и се чувстваше толкова успокоен, че за миг адреналина му излетя и той се прозя силно, докато разтриваше шампоана в косата си, а малко по- късно го измиваше от нея.
На излизане от банята грабна хавлията, която бе приготвил за Жюстин, но се оказа, че ще влезе в негова употреба и я препаса през кръста си. Влезе в стаята си без възмущение. Малките капчици вода капеха от косата му и продължаваха пътя си по гърдите му, скривайки се в ръба на хавлията, където попиваха. Разнесе се приятния и възбуждащ аромат на мъж, току що излязъл от банята.
-Я, я, мократа ми кокошчица.- закачи я Виктор и разроши косата й порядъчно много.

- Я, наглото ми мъжле. -измърмори сънено. Беше задрямала на стола му, облегнала глава на ръцете си. Тооооолкова бързо беше отлетяло врееемето?! Примигна два пъти и го погледна отново, а очите й проследиха спускащите се непрестанно капчици по голата му плът. Бяха интересни. - Излизам, излизам. - заяви примирено, защото се усети, че е в стаята му, а той току що излиза от банята и ще е по-добре да се облече на саме, отколкото в компанията на една жена, с която никак не си допадат.
Изправи се бавно-бавно и със същото темпо зауцука към вратата - Ще спя, лека нощ. - заяви тя преди да напусне помещението. Умираше за сън и можеше да заспи както в леглото му, без да се притеснява, че той е зад нея, така и на неудобния му диван. -Ооооо, - върна се обратно и подаде глава през вратата - Имаш да ми правиш масаж, затова те очаквам долу. - припомни тя и чак тогава продължи към всекидневната, в която бяха стояли по-рано долу, и в която диванът вонеше на джибри, заради изсипаното количество алкохол и беше доста мокричък. Ама и това нямаше да я спре да се наспи.

-Сладишче, никак не ме притесняваш.- провикна се след нея, докато се навеждаше към един от шкафовете, от където извади боксерките си, а след това и тениска, която навлече след като избърса тялото си и въпреки това на места залепна по тялото му и бялото се превърна в прозрачен плат.
Без да се притеснява изобщо, че е без панталони, Виктор изприпка на първия етаж при Жюстин, която изглеждаше като пребита. Предпочете да не сяда на дивана, защото неговата страна беше обезателно мокра и предпочиташе да седне на пода както го направи и предишния път. Загледа се в лицето й с интерес.
-Не ми казвай, че сънчо те е хванал още преди да ти направя масаж... и...- реши да си замълчи и да се обърне към малките й, нежни крачета. Пръстите му натиснаха едното й стъпало и започнаха да го размачкват нежно, а пръстите му определено се наслаждаваха на мекото докосване.
-Ако не те виждах, не бих могъл да кажа, че можеш да си кротичка.- подразни я Виктор и натисна мъничко по- силно.

- Мда... - задрямала изрече, без дори да има възможността да чуе думите у, а удоволствието от товада размачква краката й бе незаменимо...
В съня й се случи нещо много странно. Тя родължаваше да си лежи, а Виктор изведнъж стана двойно по-арогантен и самодоволен и я издърпа към себе си от дивана, след което с поредната порция цветущи епитети започна да съмъква горнището й, под което тя бе гола... Не след дълго голата й гръд бе напълно позната за дявола, вселил се в това момче, а огромните му мечешки длани решиха, че искат да се докопат и до онова съкровенно местенце, намиращо се между бедрата й... Жюстин, разбира се, бе напълно против и г о заяви с множеството ритници и блъсканици, но пред стомана като него се отказа и в крайна сметка ръката му успя да се промуши между все още влажните й от банята крака и нежно ги погали. Показалецът му - единственото нещо, с което закачи бикините й и раздразни съществото й, бе повече от плашещ я в момента, но... тя го ритна в коленете и успя да го събори на земята. Той обаче се изправи и сграбчи финото й тяло и мятайки го на рамото си, се заизкачва към личната си спалня, алицето му продължаваше да лъщи със самодоволна гимаса.
Силното притискане на крака й успя да я събуди и тя скочи като подплашен заек от дивана, падайки по дупе на земята. А не, нямаше да спи! С този тук - никога!
- оО-Ох...[b]

Виктор се стресна от внезапното й подскачане и падане на пода от дивана и моментално пусна крачето й, а след това се изправи и я вдигна на ръце, но в действията му нямаше нищо перверзно или нещо, което да подсказваше, че иска да я докосне по... онзи начин на... онези места. Така де, там където не му е позволено да пипа. Остави я на предишното й място на дивана, докато мигаше неразбиращо.
-Какво ти стана? Подскачаш като обран евреин!- пошегува се Виктор и потупа здравото й коляно, защото сигурно щеше да я заболи, ако направеше това с другото.- Да не би да си ме сънувала неприлично?
Това второто наистина си беше шега и не очакваше положителен номер, а по- скоро, че е сънувала някое голямо триглаво нещо или пък става течение и това я е събудило (не че имаше от къде да духа). Погледа му обходи лицето й, а после и тялото й скришно, докато тя все още не се бе отърсила от шока.
-Кхъм.. настръхнала си.- констатира с едно огромно задоволство Виктор и направи кръгче с пръст, което трябваше да побира цялото й тяло, но като че беше съсредоточено повече върху гърдите й.- Този масаж на стъпалата бил вълшебен.

Прикри нервно гърдите си с ръце и сведе глава, без дори да го поглежда.
-Стига толкова масаж! Стига толкова ИГРА! ОМРЪЗНА МИ И ИСКАМ да си отида!- разярено викна и го блъсна от себе си няколко мига по-късно. Цялото това нещо й беше дошло в повече, а арогантно псе като него, което постоянно да танцува по нервите й не бе лесна работа... - Просто ме пусни... моля те! - немощно писна и потърка челото си. Изправи се рязко, но миг по-късно си падна на дупето, защото крака я сряза така, сякаш острие минава през него... - Кх... - стисна ръцете си в юмруци и изгледа на кръв Карпович. ЗАЩО изобщо го бе срещнала, се чудеше все още! Всички тези торби храна не струваха нищичко! НИЩИЧКО! Вече умираше от съжаление за действията си. - Да,в съня си бях евреин... и се опитваха да ме окрадат, обаче НЕ УСПЯХА! -натърти раздразнено и го дръпна за блузата към себе си. Лицата им бяха на точно дъх разстояние и той можеше да усети разтрепереното й дишане. - Каква е целта ти? Кажи и да с свършва вече. - носовете им се галеха, а брадата му дразнещо припомняше кой е отсрещния дразните. Върховете на устните им пък сякаш клюкарстваха едни с други... А чувството, което цялата тази близост оставяше и у двамата, бе просто приятно, топло чувство.

Карпович остана без дъх за миг и повече от миг. Не беше очаквал нервен срив от нейна страна или пък поне наченки за такъв, а още по- малко очакваше да скъсят толкова разстоянието. Усещаше бързо излизащия й дъх, толкова яростен на първо четене, но в случая на Виктор му се струваше повече от приятно, а арогантността и всички онези не чисти помисли, които изобщо беше имал към нея бяха изчезнали от тъмните му очи, които бяха огрявани от ореола толкова приятно и в тях беше останало нещо много много приятно. То го правеше повече от друг човек.
-Исках само да помогна.- прошепна той, а устните му се докосваха до нейните съвсем неволно, но това галене между тях беше по- приятно дори от целувките им, които бяха лишени от нещо толкова притихнало чисто както момента.- Ключа е в панталоните ми горе.- каза Виктор, но не му се искаше тя да отиде и да го вземе... камо ли да си тръгне от дома му.
Чувстваше колко много се бунтува срещу това цялото му същество.

В действителност това не бе никакъв нервен срив, а част от играта, която бяха започнали. Погледът й - изведнъж придобил онази самодовлна частица за пореден път, се плъзна по разнеженото му лице. Така й харесваше много, много повече. Целуна го бързо, без да свързва езиците им, просто прилепване на плът с плътта. След това се изправи бавничко и тръгна към стаята му, уж за да вземе ключа.
Е, щом стигна с триста мъки до горе, влезе в помещението, взе ключето от дънките му, обаче... се заключи вътре и се хвърли на удобното легло.
- Утре ще си отида. Лека Вики! - провикна се тя и се мушна под меките завивки. Леле, съществото й плачеше за това нещо. Хехехехе, беше удобно.

-Ехо, а аз къде ще спя?- провикна се Виктор, но ключа беше врътнат във вратата и той нямаше голям избор, да не говорим, че веднага съжали за това, че се беше разнежил пред нея.
Седна на пода пред вратата, докато се чудеше къде точно да спи.. на студения под? Или може би на мокрия диван? Всъщност в кухнята при спагетите щеше да е най- вкусно и определено най- добре. Пък и като всеки отчаян от случилото се мъж можеше да си убие мъките в алкохол и повече папкане, заради което трябваше после да отдели поне два часа във фитнеса два пъти на ден. Всъщност, какво му пукаше изобщо? Щеше да се натъпче от мъка и на следващата сутрин да съжалява, че е ял толкова много.
-Искаш да ме пратиш при спагетите ли? Отвори ми поне да си взема възглавница и одеало.- почти се примоли Виктор и отново почука на вратата.- Хайде де, змийче! Даже панталони нямам!

Завъртя очи и въздъхна, сетне стана от леглото и бавничко се приближи до вратата. Долепи ухо до нея, а след това отключи и също толкова внимателно я отвори, срещайки погледа си с този на молещия се Виктор.
Косите на мис Жюстин бяха рошави и влажни, а дрехите й доста по-раздърпани от обичайното, заради търкалянето й в удобното му легло.
- Хайде влизай, мрънкало такова... - изсъска в лицето му и го пусна да си влезе в стаята ( каква ирония). Саша номер две! Мрън, болят ме краката, мрън, горещо ми е, мрън одрасках се, ееееееееее!
Погледът й се спусна по големия му гръб, а вътрешно сравняваше него с повечето бунтари и голяма разлика нямаше, но би се учудила, ако Виктор срита задника на някой от техните бегълци. Потупа го леко по гърба и се усмихна доволно - Имаш страшно удобно легло. - хвърли се на него и повдигна крака във въздуха, поглеждайки го между тях. Беше акробат.. и тези разтягания не й правеха впечатление. - Даже ми се иска да си го взема с мен.

-Свий си краката, скъпа!- пошегува се Виктор с нея и я потупа по едното бедро, след което й направи знак с ръка да се помръдне.
Тя само да знаеше какво е правил на това легло, сигурно нямаше да го иска, но пък всъщност... Жюстин му се струваше прекалено освободена, за да се разпищи, както останалите лигли, че той е правил повече пъти секс, отколкото можеха да се съберат хора на сватба на кралската дъщеря. Така де, не беше ли прав?
Тупна по дупе от едната страна на леглото, но нещо му подсказваше, че може би няма да остане да спи на самото легло. Може би щеше и да го изгони, но Виктор намести меката си възглавничка под главата така, както му беше удобно, пъхнал ръка под "торбата с пух", както я наричаше по някога и с лице към Жюстин.
-Можеш да си го вземеш, ако успееш да го пренесеш незабелязано или да го побереш в колата ми.- засмя се Виктор.- На теб не ти ли се спеше, госпожице?

-Внимавай. - предупреди го, вдигайки вежди и посочвайки го с показалец кум лицето. Търколи се върху него и се намръщи наистина сериозно. - Не. Затова си длъжен да продължиш да ми масажираш краката. - натисна го силно по гърдите, след което стана и размени местенцето си, лягайки леков страни, за да може Виктор отново да обхване петите й. - Жюстин. - кратичко и загадъчно изрече, оставяйки го да се радва на малката информация, която бе хвърлила за себе си. Дали щеше да я нарича змей или проститутка, беше все едно, тя не отдаваше голямо значение на тези обръщения, още по-малко, когато бяха от някой, който не заслужаваше прескъпото й уважение. Е, поне можеше да прави масажи. Относно сексуалния му живот, тя бе сигурна, че тук се е търкалял с хиляди жени, но нищо не можеше да унищожи удобството му, изглежда. А тя нямаше да се откаже от него, само защото са се разливали хиляди сперматозоиди тук. Чаршафите се сменяха бързо. - И ако ми размачкаш добре краката, ще ти подаря интересен трик с тялото си! - звучеше доста двусмислено.

-Французойка, а?- предположи почти напълно убеден Виктор, а големите му тиганени ръце уловиха отново стъпалото си и отново започнаха да го разтриват, натискайки съвсем малко по- силно определени точки от ходилото й, които беше научил през една вечер с едни... японки. Така, сещате се, падаше си по "спа"-не процедурите.
-Страх ме е да попитам каква хватка ще ми приложиш, Жюстин.- засмя се Карпович и погали с показалеца си стъпалото й, погъделичквайки го по този начин, което беше повече от детинско, но му хареса как свива пръстите си.
Замисли се колко много работа трябваше да вършат тези жени. Та те бяха създадени за изкуство в леглото и за други изкуства! Струваше му се малко нечестно, въпреки че когато си помислеше, той бе направил същото. Игнорира мислите си й замасажира възглавничките на крачето й.

- Ще разбереш. - беше единственото, което му каза, докато се отпускаше максимално под напора на силните му ръце и направо мъркаше от удоволствие. Цялото й тяло сякаш бе потънало в мекотата на леглото и откликваше на всеки допир на масажиста. Щом повтори същата процедура и с другия й крак, тя се изплъзна от ръцете му и макар и леко куцукайки, се завъртя точно както правят балерините, но без специалните цвички, което можеше да нарани крака, ако не се движи професионалист... Подскочи във въздуха, правейки шпагат там, сетне се стовари на единия си крак отново на пръстите си, подобно някой балетист. Но не това бе специалната игра с тялото. Издърпа го ласкаво към себе си и докато тялото му леко отскачаше от местенето му по леглото, лицете им ту се приближаваха, ту се отдръпваха едно от друго, но без д асе докоснат.
Застана с главата надолу, сякаш се приготвяше за челна стойка, ала ръцете й замениха мястото на главата, а тялото й се вдигна цялостно във въздуха, отново в шпагат. Да, обаче това не беше трудно. Едната й ръка се пусна и цялата тежест се стовари върху лявата й. А краката й се местеха ту навътре, ту навън, показвайки колко всъщност стегнати бедра и прасци има героинята. За капак, отскочи във въздуха, превъртайки се веднъж и се приземи точно пред него. - М, за това в цирка се плаща. - смигна му шеговито и направи крачка назад.

Виктор гледаше като омагьосан, почти омагьосан, повече впечатлен и с истински интерес попиваше всяко движение на тялото й, което никога нямаше да предположи, че може такива неща, предвид това, че изглеждаше толкова крехка и добавяше допълнителна грация в движенията си.
В друг случай би си помислил колко добре щеше да стои в леглото му и колко много щеше да може да си експериментират с позите, но... добре де, явно и този път си го помисли, ала избута тази мисъл към останалите неща, за които обикновено гледаше да не мисли точно в момента. Запляска като една добра публика и протегна ръцете си, но в последния миг промени целта им й ги опъна пред нея с решителен поглед.
-Циркаджийке, я ме шляпни през ръцете да не пипам!- съвсем сериозно й предложи Виктор, но беше съвсем готов да си дръпне ръцете, ако Жюстин наистина посегне. Е, той бе използвал същинска метафора в случая.- Значи с това си се занимавала преди да... дойдат или с камасутра?

- Не си напъвай късмета, мили. - подсмихна се о побутна леко ръцете му, докато сядаше на леглото и разтриваше леко врата си. Отдавна не бе правила тези движения и сега се бе задъхала малко, но не прекалено. Смигна подигравателно на Виктор и заговори: - Експерт съм и в двете, но за съжаление, не практикувам което и да е от тях вече. - при което се разкиска и отпусна отново на леглото, оставяйки влажните си коси да се разпръснат по мекотата на матрака, а само краката й да останат виснали във въздуха. Беше приятно. - А ти определено си се занимавал с проститутки. Знаеш прекалено много за тях. - това бе шега,но може би случайно бе налучкала и самата истина, както него по-рано.
Ръката й погали тънкия чаршаф, а очите й се спряха на прозорците - единствения блед източник на светлина тази нощ... И за двамата.

-Казах ти, че е така.- усмихна се Виктор и направи същото, но легна по- корем, за да може да наблюдава лицето й по- свободно без да си криви главата, която облегна на дланите си.- Жени, деца, оръжия, скъпи стоки, реликви... всичко се пласира. Но.. вече не се занимавам с нито едно от тези неща.
В гласа му можеше да се усети блянове по миналото, но не достатъчно, че да му се иска да го върне, защото сигурно трудно би се върнал към навици, които отричаше толкова години вече. Беше се научил да живее по- нормално и по- легално. Сякаш почти бе забравил какво е да се криеш от властите и как да го направиш, макар в момента да правеше нещо подобно, криейки това, че всъщност няма душа в тялото му.
-Живееше се доста по- охолно, но пък постоянните сметки да не хванат някой от корабите или частните самолети... почти не си заслужаваха.- засмя се Карпович.- Не ти личеше да си уплашена, когато те притиснах към дървото и можех да се окажа Душа.- присети се той.- По- скоро се опасяваше да не се провалиш, а?
Усмихна й се толкова невинно, че нямаше нищо невинно в изражението му, но все пак това беше Виктор Карпович.

Примигна изморено и отпусна глава на ръцете си. Точно така, не я интересуваше дали той е душа или не, важното бе да успее да занесе храната на бегълците...
- Така е. Прекалено трудно е всичко, което се налага да правя, за да се страхувам и от някакви души. Вярно, няма да е хубаво да ми напъхат една такава в тялото, но ни най-малко не изпитвам страх. - цапардоса го с една възглавница по главата и пропълзя по леглото, минавайки от вътрешната страна на матрака. Дали щеше да спи в леглото си Виктор Карпович или не- нямаше значение, най-важното бе Жюстин да се наспи. Сега започваха да й се обясняват някои въпроси, свързани с него. - А защо се замеси в този бизнес? Заради изгодното плащане? Аз бих го направила само заради адреналинът. Заради предизвикателството. Много е важно да се забавляваш в професията си. - приближи ръката си до неговата и напъха кутрето си между неговото кутре и безименен. Ха, какви тънки пръсти имаше, в сравнение с неговите кебапчета! Погледът й бавно се вдигна към неговия, пропит с насмешливост и желание да прочете какво се върти в главата му точно сега, когато му показва коренно различна черта от характера си.

Виктор сведе поглед към малкото й пръстче, което се прокрадваше между неговите и не можеше да каже, че не приемаше този жест като жест на дори и малко доверие... или пък привързаност. Не, не, сигурно беше жест на... нямаше голямо значение. Мозъка му беше зает с това, че не беше изпитвал нещо толкова детско и непринудено до себе си. Не си спомняше някоя жена да се бе държала толкова... толкова невинно. Е, обикновено не им даваше шанс и ставаше въпрос само за секс, но нека пропуснем тази подробност.
Той присви леко своите пръсти, но съвсем мъничко и едва забележимо, за да се увери, че нейното пръстче наистина е там и наистина е между неговите. Ръката й изглеждаше толкова мъничка до неговата и толкова нежна, а сигурно беше носила повече товар от неговите.
-Аз нямах избор. Баща ми беше такъв и аз трябваше да съм такъв.- сви рамене нехайно Виктор.- Никой не ми даде избор. Веднъж, ако ти го кажат, нямаш избор или ставаш или те убиват, за да не кажеш на друг.- помълча за малко, а после и продължи.- Не е толкова трудно, когато свикнеш. Не ти прави впечатление, че никой не иска да стане това, което трябва. Че повечето се самоубиват или постоянно пищят, плачат. Просто... Повече съжалявам за това, че аз отново имах по- добър шанс от теб,от всички вас

Пръстът й помръдна леко между неговите, нещо като жест на нежност, нещо като милване. Определено не беше приятно да те принуждават да правиш нещо, което не искаш...
- Няма смисъл да съжаляваш така или иначе, то не зависи от теб. - измърмори тихо, поглеждайки към лицето му в тъмнината. - А и не виждам защо го наричаш шанс, след като си си изпатил достатъчно, а и предполагам не е било лесно да убиеш това същество в себе си? - усмихна се сънено и отново раздвижи пръста си между неговите.
Не знаеше дали на него му се случваше за пръв път, ама тя определено се сблъскваше с толкова сбъркан човек за първи! Лелеее, рядкост бяха онези, с мислене като това на Виктор Карпович, а и в света, в който бяха принудени да живеят, рядкост бяха и мислещите. - Убивал ли си хора със собствените си ръце? Ти си ги отвличал, но... убийство? - попита съвсем неочаквано и спря всяко свое движение, освен издигането и спускането на гърдите си, което бе предизвикано от дишането.

-По трудно е внедряването. Гадното чувство, че имаш нещо гадно на врата, а не можеш да го махнеш... не можеш да движиш собствените си крайници или която и да е част от тялото си.- призна Виктор.- После е лесно... когато не се обаждаш, ако оцелееш сред Имплантирането, те решават, че няма опасност да ги заместиш. Трябва да намериш подходящ момент. А, моето дори не знам защо умря.
Съвсем искрено нямаше представа за това, а да не говорим, че просто се бе събудил един ден и можеше да се движи сам. Сякаш предната вечер на постоянна борба в сънищата бе проработила и тадам! Той беше свободен!
-Аз...- Виктор отново сведе поглед към ръцете им, докато измисли правилния отговор на въпроса й. Спомни си как бе спестил половин истина на Мадлен, на нея сякаш не бе могъл да каже наистина, но може би... може би Жюстин нямаше да го осъди.- Беше веднъж, бях пиян, ядосан... не си спомням много, но я бутнах от покрива на дома си.
Усмихна се малко на криво Виктор и скришно й хвърли един поглед, за да види изражението й.

Изслуша го внимателно и вътрешно злаикува, че няма такова изчадие в главата си. Ами какво ставаше с повечето, които нямаха късмета на Виктор? Изгубваха се! Умираха сякаш! Леле-мале, жива да не беше! Потрепери и се приближи малко близко до тялото на Карпович, но не от страх, а за да се стопли. Вярно, че беше куче марка, ама понякога и тя искаше да й е по-удобно от нормалното.
- Ей така я бутна, казваш? - погледът й стана уж сериозен и шокиран, изпълни се с ужас... Та той бе убил човек! Просто го бил бутнал!? ... Прихна да се смее и зарови лице във възглавницата - Хахахахахах! С какво те ядоса? Кажи ми дали има опасност и аз да полетя от този етаж, за да съм нащрек! - пошегува се и го потупа по рамото. От разговорите им, бе останала с впечатление, че дори да шибне някой нарочно, едва ли би го убил просто защото му се иска. - Ама все пак.. 'що я бутна? - нарочно зададе по този начин въпроса си, усмихвайки се съвсем лекичко с нотки на арогантност, не отдръпвайки нито тялото, нито дланта си от неговите.

-Бунтуваща се компаньонка. Може да е било за хиляди неща, но най- много се ядосах за това, че ме сравни с баща ми.- обясни Виктор, забелязвайки колко много се забавляваше Жюстин с това, че бе убил човек. Е, поне не го съдеше, нито се страхуваше и наистина му беше олекнало, че най- накрая отговори честно на този въпрос.- Той не се държеше добре с жените. Аз поне се опитвах да правя някои неща по- лесни за тях. Като здравето, на пример! Той беше лош човек. Тогава я бутнах, но не очаквах да падне, парапета беше доста висок.
Виктор се прозя, отваряйки голямата си паст, но успя да прикрие прозявката със свободната си ръка, която не държеше нейното пръстче. Когато се приближи, Карпович колебливо отдръпна ръката си и почти я преметна през нея, но я остави някак си да виси във въздуха, докато получеше пълното одобрение. Не, че нямаше одеало, с което да се завият и стоплят, но беше друго усещането, когато те топлеше човешко тяло.
-Теб и да те бутна от втория етаж, няма да умреш.- пошегува се Виктор.

Завъртя очи уж с лека досада, но всъщност не беше така и се мушна под ръката му, което принуди тялото й да се придвижи още малко по-близо към неговото и сега да бъде на разстояние по-скъсено от нормалното. Дистанция вече почти липсваше, а приятно чувство на топлина обходи телата им и предизвика недоловима усмивка от страна на Жюстин, която веднага се стегна, щом усети, че се отпуска прекалено.
- Така е... черен дявол трудно се губи, така че ако искаш да ме убиеш, пробвай с по-ефикасни методи. - тихо прошепна към устните му. Въпреки тихия шепот, в гласа се долавяше самодоволство. Едната й ръка се плъзна по матрака, като змия, и също като неговата, се уви около кръста му, като с това отдаването на топлина сега бе взаимно.
Погледите им се засякоха, а нейният, както обикновено, излъчваше доста скрити мисли и неразгадаеми нотки. - Но го направи бързо, че да не усетя никаква болка... - с тези думи захапа леко устната си и притвори очи.

Използва момента, в който очите й бяха притворени и приближи устните си до нейните, така че да успее да ги докосва едва едва, докато ги движеше. Въздържа се обаче от това да я придърпа дръзко към себе си, защото ако не целувката, то това може би щеше да наруши всякакви добри отношения между тях.
-Аз предпочитам да оставям удоволствие след себе си, Жюстин, не да причинявам болка.- дъха му галеше кожата й, а едва доловимото усещане за устните й го караше да се чувства повече от развълнуван. Доближи съвсем малко устните си още към нейните, за да ги притисне малко по- осезаемо, но бързо след това отдръпна лице от нейното, запазвайки приличните им сантиметри.- По- вероятно е да те притисна в студеното стъкло на прозореца, за да не мърдаш, отколкото да те метна през него.
Чисто и просто... в чистия си лек страх от това, което тя можеше да му каже, предпочиташе да се закача с нея, за да отвлече вниманието й от станалото и просто да остане без коментар, отколкото да получи още един от онези за това колко не можеше да дарява всичко то една целувка.

О, каква ирония се излъчи от лицето й! Беше смразяваща! Погледът й, стойката, която зае в прегръдките му, дори усмивката! Беше й толкова забавно да усеща чуждото неспокойство, чуждото вълнение! Тя вече знаеше, че е привлякла вниманието му много силно и нещо повече, близостта й едновременно го радваше и притесняваше. Искаше му се да я нацелува страстно, а страха да не наранят крехката ти душица със заядлив коментар се явяваше като предпазна мярка. И тя не виждаше нищо лошо в това.
- Страх ли те е, Вики? - другата й ръка мъчно си проправи път към бузата му и я погали нежно и внимателно. - О, горкия... А аз знаеш ли какво бих направила? Бих разменила местата ни. Не обичам да съм притисната където и да е. Обичам да водя. Винаги. - с тези думи избухна в звънлив и чаровен смях, който беше повече от оронващ престижа на прекрасния, сексапилен мъж.