Преди три месеца в и извън Тусон

First topic message reminder :

В центъра на Тусон се вихреше грандиозно събитие, даже едно от най-важните на годината - пролетният панаир. На него непозволеното ставаше позволено, а фриволността на духа се проявяваше във всевъзможни форми. Бедни продавачи на памук се опитвах да привличат клиентела със стари трикове- смесваха различни на цвят захари и създаваха шарени памуци - нещо заковаващо погледа на децата веднага, а с това и пълнене джоба на продавача. ; Огромното виенско колело за пореден път издигаше величествената си снага няколко метра над малката цена, на която различни артисти показваха спектаклите си, а студените и нищо не разбиращи от изкуство (според някои персонажи тук) души стояха и наблюдаваха цялата скупчина от разядени ламарини, надупчени платове и зомбирани погледи радушно. ; Малък дансинг приветваше всички любители на танците, но и предизвикателството, което сеотправяше към живите, бяха спуснатите от коприна платове, пречещи а двойките (а защо по-скоро не помагащи им да създават нови, по-интересни неща с тялото си?) да танцуват. Мястото бе доста често празно, заради липсата на въображение, но пък онези, които дръзнеха да се докоснат до "странното" подуимче, се забавляваха до припадък, а мозъкът им, подобно приели наркотични вещества, биваше омотаван и забавляван, сякаш цветна дъга преминаваше през него, но все пак леки перести облаци пречеха за цялостното й проявяване.
Феерия от звуци, светлини, храни, хора, миризми... нещо интересно и наистина по-шумно от обикновеното... Маски, шалове, снимки и всякакъв вид КОСТЮМИ, тук просто имаше всичко!
-Ето как се ''забавлявали" душите. - подметна иронично брюнетката и лапна пръста си, по който бе увито обилно количество памук... купено от интересния продавач.

О, каква ирония се излъчи от лицето й! Беше смразяваща! Погледът й, стойката, която зае в прегръдките му, дори усмивката! Беше й толкова забавно да усеща чуждото неспокойство, чуждото вълнение! Тя вече знаеше, че е привлякла вниманието му много силно и нещо повече, близостта й едновременно го радваше и притесняваше. Искаше му се да я нацелува страстно, а страха да не наранят крехката ти душица със заядлив коментар се явяваше като предпазна мярка. И тя не виждаше нищо лошо в това.
- Страх ли те е, Вики? - другата й ръка мъчно си проправи път към бузата му и я погали нежно и внимателно. - О, горкия... А аз знаеш ли какво бих направила? Бих разменила местата ни. Не обичам да съм притисната където и да е. Обичам да водя. Винаги. - с тези думи избухна в звънлив и чаровен смях, който беше повече от оронващ престижа на прекрасния, сексапилен мъж.

Виктор този път запази външно спокойствие, макар за миг очите му да бяха потъмнели за миг и все още да стояха почти изгубили сребърния си ореол, както ставаше винаги, когато му беше трудно да изразява и частица добро настроение. Но... Жюстин нямаше как да знае точно това.
Затвори за миг очи, докато прокарваше пръста си по скулата й, а после мина й по устните й, очертавайки ги по толкова нежен начин, докато на лицето му се разливаше онази леко арогантна усмивка, но и в същото време толкова искрена.
-А аз бих ти купил стадо овце, за да ги водиш, щом толкова обичаш, Жюстин.- изрече го повече от подигравателно, но не отмести ръката й от мястото й, а дори придърпа Жюстин към себе си.- Ще ти бъде лесно... нали знаеш, едната овчица тръгва и всички по нея.
Определено щеше да му бъде нужен един здрав, възвръщащ самочувствието секс...

Избухна в нов, гърмък смях, когато той просто не можа да скрие нараненото си самолюбие и започна да бълва насреща й змии и гущери... с цел, какво, да я засегне? Да я накара да се почувства така, както той се чувстваше след всяка изречена искрено от нея дума?След всяка шега?Той страдаше от липса на чувство за хумор.
- А, страхотно. Аз ги обичам; винаги мога да играя ролята на овчица, стига да има смисъл. И да съм в настроение. - смигна му подигравателно и отблъсна леко тялото му от себе си, като отново бяха просто нежно прегърнати и отдаващи топлина един на друг с телата си. - Разбирам, че страдаш от липса на чувство за хумор, но скъпи, трябва да се научиш на него! - захапа бузата му лекичко и се засмя, отдръпвайки рязко глава назад. - Можеш да бълваш каквито искаш словесни обиди.... Те ще ми повлияят, само ако ме интересуваше мнението на някой-си за мен. Но мен не ме. А в случай че бе обратното, пак бих го приела с чувство за хумор, което на теб.. ти липсва. - и с това целуна нежно ръката, която е прегръщаше, докато повторно му смигаше.
Подобно повечето живи хора, той също не можеше да превъзмогне огромното си его... а от там идваха 'сдуханите 'му настроения от думите й.

-Със съпруга като теб с остър, хаплив, лош, сриващ настроението, неподходящ понякога език, на който му липсва грам умение за окуражаване или подкрепа, ще свикна бързо.- увери я Виктор, докато щракваше със зъби, в момента, в който се отдръпваше от него след захапването й.
Охх... еее.. ааа, как да й се разсърдеше сега? Тази Жюстин му пречеше даже да се сърди! Значи, първо ме разсърдва, а после... после, помисли си Виктор и дори не успя да довърши изречението си навън с достатъчно подходящи думи.
-Знаеш ли... толкова много ме дразниш... че не мога да престана да те гледам или да те пусна да си тръгнеш... толкова много ме дразниш, че те приех у дома си.- възкликна Виктор, но не със съжаление към станалото, а просто като констатация.- И толкова много ме дразниш, че те целунах и втори път... третия изобщо не се опитвай да го споменаваш.- вдигна предупредително пръст срещу лицето й.

Разсмя се чисто и искрено на думите му, докато скриваше лице сред косите си, хахахахаха! Беше голямо признание неговото и нямаше как да не отбележи на ум, че я позарадва.
- Толкова много те дразня, че дори искаш да ме целунеш четвърти път, обаче истински. Така, както ти казах, че не можеш. - оплези се насреща му.
Това беше ама най-странния разговор, който беше провеждала, от заядлив и изпълнен с доста неприятни чувства, премина във весел и дори освободен. Така се случваше, когато знаеше човек какви жестове да използва. Целувката, захапването, потъркването иотдръпването в същото време изиграха голяма роля за постигане на не особено сръдливи резултати.
Погали внимателно захапаното място и се подсмихна - И толкова много те дразни това, че си умираш за повторно захапване... А това е лудост. Хахахха

-Ти си дяволски права!- възкликна Виктор и се засмя съвсем искрено.
Изведнъж му беше станало трудно да се държи на страна и напълно безпристрастен към думите й или пък вълнението, което беше започнал да изпитва точно в този момент.
-И толкова много ме дразниш, че сега ще те окова със себе си и няма да ти дам да мръднеш!- предупреди я Карпович преди да я дръпне внезапно и да преметне крак през нейните, а той си беше тежичък и щеше да й е малко трудничко да го избута бързо. Усещаше силната топлина на тялото й, която му беше толкова приятно, че не обръщаше внимание на лекото полъхване на вятъра и студеничкото на гърба му, което беше притъпявано от нейната ръчица.
-Аз дразня ли те?- повдигна вежди той въпросително, макар да му беше доста ясно, че може да не я дразни по такъв начин. Всъщност направо го очакваше и беше напълно права за непукизма към същества с никак важни мнения, но за Виктор мнението й изведнъж се бе оказало важно.

Устните й потрепнаха от удоволствие, когато той потвърди истинността на думите й, ала прекрасния момент приключи в мига, когато Карпович буквално се стовари върху й с цялата си тежест. Мислеше ли това момче с главата си наистина, или не? Въздух не й достигаше, а шанс да се измъкне от хватката му - никакъв. Тогава обаче той й зададе въпрос, който нямаше как да избегне с лека ръка. Е, имаше, но в случая не й пречеше да отговори, при това въобще.
- Дразниш ме не само с присъствието си, но и руския дух, акцент, поглед, уста, като цяло излъчване! Дразни ме и поведението ти, дразни ме самодоволността ти и най ама най-много ме дразни знаеш ли кое? - повдигна се леко, заблуждавайки го, че ще долепи устни до неговите, но за съжаление ги спря на милиметри от тези на Виктор - сръдливостта ти! - и се разсмя от сърце.
Отпусна се назад и прокара пръсти през и без друго рошавите му, все още влажни от банята коси.
- Усмивката ти например... Тя не ме дразни. - двата й показалеца намериха удобноо място на бузите му и извиха краищата на устата му нагоре във фалшива усмивка - Трапчинките ти са очарователни, точно както и блясъка в очите, ако смехът е истински, от сърце. - палаво смигване последва и рязко размърдване изпод него. Това, че бе рязка, крайна и груба, не й пречеше да забелязва такива дребни неща.
Едната й ръка се плъзна по гърба му и сграбчи дупето му, а по време на този изумителен за Карпович момент, успя да го отблъсне от себе си и да се дръпне надалеч.. или поне да долепи гръб до стената и да намери утеха в нея. Сините й очи контрастно на целия този спектакъл... се смееха.
- Обичам Том и Джери, а ти? Игрите на котка и мишка винаги са ми се стрували много забавни. - оплези се победоносно и го замери с друга възглавница, след зашеметяването се търколи до него и се покачи на корема му, отпускайки цялата си тежест върху му. Беше ли удобно, Викчо?

-Госпожице Дразнител, май все пак не съм ви толкова неприятен.-констатира Виктор и се протегна към пода, за да вземе възглавницата, докато се опитваше да не я бутне от себе си, но това почти не стана и когато той се извъртя, тялото на Жюстин залитна на долу, а с нейното и неговото тупна от ръба, претълкулвайки се два пъти, така че тя отново да е върху него.
Улови възглавницата и я удари лекичко от едната страна, поваляйки я под себе си. Седна съвсем лекичко върху нея, за да не тежи, а ръцете му приковаха нейните към пода над главата й.
-Аз пък харесвам това, че винаги са заедно.- засмя се Виктор.- Обичат се и имат търпение един към други, дори единия да е малко, много дразнещо мишле.
Устните му се приближиха до врата й, но сякаш само, за да я подразни с дъх, за да й покаже, че може да направи и нещо повече, но не би. Повдигна лице, на позиция точно над нейното, от където можеше да види всяка една мимика на лицето й, което изглеждаше толкова невинно в момента, но в същото време съдържаше и нещо дяволито... от нейните черни дяволчета.
-Харесвам очите ти... толкова са сини и човешки... живи и заядливи.- засмя се Виктор и се вгледа настоятелно в очите й, сякаш искаше да разчете всяка допълнителна емоция в тях.- Харесвам кожата ти..- пръста му се разходи по едната й ръка, докосвайки вътрешната и най- мека част.- Въпреки че сигурно вършиш много работа и то не лека и едва ли посещаваш спа процедури, е толкова по- нежна, а лекия загар те прави екзотична.

- Разбира се, че ти харесват. Както и цялата Аз с всичките ми плюсчета и минуси. Обичаш и едновременно с това... мразиш - повдигна се бавно, колкото й позволяваше и потърка уж нежно страната си в неговата, а само миг след това я облиза и избухна в гръмък смях. Затопленият й дъх се плъзна по ухото на Виктор, принуждавайки тялото му да настръхне, докато в същото време тя обмисляше плана си за бягство. Захапа го силно за рамото, с което си изпроси освобождаване на ръцете, а това допълнително й помогна да размени позициите им ... и в момента тя да седи върху корема му, надвесила се над него и стиснала доста по-силно от очакваните й възможности китките му. - Пък и съм силна.- гордо заяви и подобно него, оставайки в около минута тишина, се вгледа в лицето му, неизлъчващо онази арогантност от по-рано, от която й се повръщаше. Нее... Дори й се струваше по-приятно от обичайното, а това означаваше, че нещата са тръгнали на лош път и тя трябва да спре на време. Дръпна се рязко от него, но без да му позволи да разбере какво е мислила и почувствала (макар че чувствата се улавяха от другия и вероятно той също бе изпитал същото) и се върна на леглото. - Май не съм само аз контузената, а?

Виктор за миг бе почувствал малките, натрапчиви, лоши и непозволени искри между тях. А това честно- уплаши го! Нямаше сега в последния момент да се влюбва. Я, се стегни, Виктор, помисли си той и решително си заби един мислен шамар, който сега трябваше да го ободри и да го накара да спре да си мисли постоянно глупости. Вярно, че... не, нямаше нищо вярно.
-Трябва да си измисля добро оправдание, когато в понеделник отида на работа.- засмя се Виктор и се изправи, облягайки се на перваза на прозореца, но с лице към нея. Светлината от вън очертаваше силуета му, но скриваше чертите и изражението на лицето му, оставяйки видими единствено очите му, които искряха със своето отражение в тъмнината.- Какво да кажа? Че си имам послушно котенце или лошо змийче.
Изплези й се, въпреки че не знаеше дали го е видяла и се приближи до леглото, излягайки се на една страна в леглото с лице към нея.
-Ако ми дадеш да използвам тази сила, с удоволствие бих те оставил да лепиш плочки на тавана.- сръчка я Виктор в ребрата с един голям пръст.

Повдигна вежди и изцъка някак неразбираемо, докато се обръщаше на една страна, с лице към него, в леглото му.
- Съжалявам да ти припомня, но ... което и от двете да избереш, НЕ е твое. - самодоволна усмивка изгря на лицето й, преди да го хване за главата и притисне лицето му към матрака за няколко кратки мига.
- МмММММММММММММММММ- изпъна се хубавичко, когато се претърколи по корем и леко се блъсна в стената, крачетата й стигнаха чак края на леглото, а ръцете се допираха почти до върха на възглавницата. Щом усети, че тялото й отново се отпусна, тя въздъхна блажено и се засмя леко като лудите - Един ден ще спя точно на такова легло.- обеща си тя гласно и след малко си припомни, че има друг член в стаята и извърна глава към него. - - Стига да ми платиш колкото ти поискам и с каквото ти поискам... ще налепя плочки даже погърба ти. - сигурна във възможностите си изрече и се тупна по гърдите, при обръщането й и лягане по гръб на матрака.

Виктор се обърна по гръб и си вдигна тениската почти до брадичката и се потупа по коремчето демонстративно и съвсем гордо.
-Аз си имам комплект шестица.- похвали се и отново си смъкна тениската, прикривайки прекрасната и магнетична гледка към тялото си. Той се изправи до седнало положение, но после паркира главата си в скута й, сякаш така му беше много по- удобно, отколкото на пухената възглавница и как да не му беше? В скута на Жюстин при първа възможност би правил и друго, но можеше да й покаже, че е приличен до някаква степен и може да издържи без да спи с нея.
- Ау, и с какво ще искаш да ти платя?- смехът на Виктор се разнесе из помещението, сякаш просто за да го изпълни с нещо звучно, което да убие тишината, която настъпваше от време на време между думите им и беше никак неловка.- Аз все още смятам, че ти дължа няколко захапвания.

Плесна го лекичко по главата и я разкара от скута си, колкото и приятно да й се бе сторило докосването на кожите им.
- С леглото си, умнико! - изгледа го с шеговити оттенъци в очите, докато поклащаше краката и във въздуха, защото явно и се бе смъкнала по-надолу в леглото.
Огледа го някак си преценяващо и въздъхна тихо, чудеше се дали имаше и една жена, с която не бе спал още на първата среща? Щом толкова лесно се засягаше от думите й, значи в действителност нямаше и една устояла на уж големия му чар? - Жените харесват арогантните, лоши момчета. Ето защо всички лягат с теб, ето откъде идва и огромното ти себелюбие. - констатира тя на глас, а миг след това пожела да бе спестила мислите си само за себе си. Разбира се, че беше права. Всички дами твърдяха, четърсявт добро момче с чиста душа, а когато срещнеха неволно или не съвсем, го определяха за неудачник. Всички се оплакваха от арогантните и свалящите всяка жена мъже, но когато се сблъскаха с такъв тип,винаги правеха всичко възможно, за да бъдат забелязани от него и току виж, пофлиртували заедно, а защо не и повече. Човешката психология - пълен трън.
Хвана голямата му ръка и от дланта, до лакътя направи малка диря от целувки и хапания - нещо напълно неочаквано за Виктор. А тя обичаше да бъде така. Накрая просто върна съвсем спокойно ръката на мястото й и го погледна иронично. - А аз не мисля така. Лека нощ, скъпи.

Извъртя очи с досада и изимитира въздушна целувка, а след това се ухили до ушите. Този път можеше съвсем да я оспори, пък и смяташе мнението си за малко по правилно (:DD как не).
-Жените, скъпа, си търсят твърда ръка.- поправи я Виктор и се протегна силно и с една определено шумна прозявка. Силните му ръце се опънаха на горе и сякаш нарочно отново силуета им, големината дори и релефа. Идеше му да й каже на тази улична светлина да не се хаби, защото парашута му не се беше отворил тази вечер (xD).- Някой, който само в много екстремен случай би се съгласил с тяхното мнение.
Обърна се с гръб към нея, но така, че да може да наднича лекичко с периферното си зрение. Едва ли щеше да заспи скоро, но можеше поне да й се порадва още известно време преди да настъпи сутринта и тя най- вероятно да си тръгне.
-Само да не ти хареса леглото ми и да останеш още.- пошегува се с нея Виктор и се усмихна.- Сладки сънища, змийче.

- Добре, добре - измърмори и не след дълго се понесе наистина в света на сънищата, който е тих и спокоен.

На сутринта отвори бавно очи и се намери сгушена в тялото на Виктор, ръката й стоеше на корема му, а главата -върху гърдите!? Как се беше пренесла там - представа нямаше, нито помнеше. Сега, за да се измъкне, трябваше да впрегне всичките си сили и умения... И как се беше съгласила са легне в едно легло с него?! Луда, луда жена! Измъкна се бавничко от леглото, като почти внимаваше да не диша дори, сетне излезе тихо на терасата и си прибра сутиена, който задължително трябваше да сложи сега. Грабна ключа от бюрото и преди дахукне към банята, се загледа минута-две в заспалото лице на Карпович. На ум се сбогува с него, а след това излезе от стаята и влезе в тоалетната, без да заключва или дори затваря докрай. Виктор спеше и беше от ясно по-ясно.
Свали блузката си и преди да сложи сутиена си, откри с ужас, че има някакви засъхнали петънца по него и започна да ги търка усилено. Приближи се до чешмата и я пусна леко, за да ги премахне, без да мокри целия плат. Ключа бе оставила върху тоалетната чиния. Тихичко започна да си тананика, докато се справяше успешно с петната.

Изведнъж му беше станало много студено и сутришния вятър навлизаше в стаята му през прозореца, щипейки не особено приятно кожата му. Без да отваря очите си, Виктор опипа съседната част на леглото, а когато ръката му не успя да докосне и един квадратен сантиметър чужда плът въздъхна недоволно и се намръщи. Изправи се почти слепешката, с все още затворени очи и чак когато се изправи и се прозя шумно, както и изтегна нагоре.
С лека крачка той се приближи към нощното си шкафче и с една съвсем мъничка надежда тя да не е тръгнала все още, взе ключовете от колата си, която толкова много обичаше, но все пак беше готов да даде. Наложи си да не обръща внимание на непозволените трепети от снощи или пък на това, че дълго време се бе взирал в заспалото й личице на ангелче, че я беше прегърнал съвсем без да му пука, а сутринта... е, сутринта не знаеше как са се събудили.
Докато излезе от стаята си, което беше придружено с няколко препъвания от недоспиване, Виктор вече беше разсънен и вървеше в права линия с непоклатимо изражение на лицето си, което все пак беше запазило нещо арогантно и нещо мило в себе си, едновременно.
-Предполагам, че можеш да шофираш.- гласът му бе все още сутришно дрезгав, но само след малко щеше да възвърне предишния си тембър. Той подметна ключовете за колата към нея, докато сядаше на ръба на ваната.-Ще ти дам два часа преднина преди да се обадя, че колата ми е открадната.

Въздъхна изморено и хвана ключовете.
- Много мило, но не ми се ще да търкам и отпечатъци от колата ти, за да не ме открият след няколко дни. - замери го с ключовете му и продължи усърдно да търка петното. Добре, нямаше и представа от какво е! А това беше ама най-най-нааай-любимият й! - Спри да се занимаваш повече с моите проблеми и задачи, достатъчно направи, като купи храната. - сериозно изрече и спря чешмата. Петното вече го нямаше. Сутиенът си беше идеален!
Постави го на гърдите си, мушна ръцете в презрамките и погледна Виктор някак умолително: - Можеш ли да го закопчаеш? Има някакъв проблем със закопчалката, но и остава любимият ми сред всички. - не се долавяха никакви иронични подмятания, дори и лицето й да излъчваше от части точно това.
Животът на душите започваше да й се струва дори по-ужасен от преди. Сигурно повечето живееха сам-сами в огромни апартаменти като този, с разликата, че много малка част от тях биха се държали и на половина толова разкрепостено като Карпович.

-Няма база данни с отпечатъци, умнице.- язвително подметна Виктор, докато протягаше към закопчалката на сутиена й.-Въпреки че може би ще ги насочиш прекалено много към местоположението ви, ако я използваш.
Той сви рамене от незнание, докато пръстите му умело нагаждаха двете части на закопчалката, така че да се закрепят и да не отпускат бюста й непозволено. Само не завиждаше на този, които щеше да го разкопчава. Току виж му отнело повече време да го откопчае, след като Виктор се постара да е добре закопчан и на мястото си. Отпусна ръцете до тялото си като преди това я потупа по гърба в знак, че е готова.
-Любимите сутиени се носят за специални поводи, скъпа.- прошепна в ухото й и се закачи с една от презрамките му, отдръпвайки го леко от кожата й, а после го пусне така, че да я шляпне лекичко и не чак толкова лекичко.
Не беше загубил нюх да се закача с нея и забрави всички наставления, които си беше дал за изпращането й.

Прекара леко пръсти през косите си и се засмя тихо, значи все пак не бяха толкова изобретателни, колкото мислеше. Извърна бавно глава към него и спря погледа си върху неговия за минута-две, без да обелва и думичка. Да потънеш в дълбините на чуждите очи, или по-точно тези на Карпович бе равносилно да влезеш в морето, а там да те очаква голямата паст на течението, дърпащо те все по-навътре и по-навътре. Примигна за миг, разваляйки очния контакт и отново придоби физиономия, подобна на някой самодоволен хищник, измислящ и засукващ интересен план за горката си жертва.
- Но какво по-специално от срещата с теб, Вики! Има ли нещо по от това? - ръката й се стрелна към лицето му, но само и само да го шляпне няколко пъти леко и едновременно достатъчно силно. - Да нямаш сутрешно разтройство? - насмешливо попита, усещайки странното му поведение.

-Я, си гледай работата.- също толкова шеговито я избута на страни Виктор, докато заемаше мястото си над мивката.- И ме остави да си измия зъбите... всъщност, по- добре стой тук, че с вашите навици на бегълци, ей сега ще си тръгнеш без да кажеш чао.
Посегна към четката си за зъби, а другата му ръка наклони пастата, докато "уж" слагаше от нея върху четката, загледан с примигващо любопитство в Жюстин, но вместо това изстискваше пастата право в мивката и забеляза чак, когато се опита да лапне четката, но по нея нямаше нищо свежо или пък ментово. Много мразеше да прави така. Или не успяваше да наели четката или без да иска я накланяше и пастата падаше самичка от нея.
-Учтивите дами казват "довиждане приятелю, да ти се връщат хубавите преживявания и уискито, което ти излях".- засмя се Виктор и този път мушна четката в устата си, разнасяйки пастата по белите си зъбки.

- Нито съм учтива, нито си ми приятел, че да го правя. Пък и не обичам сбогуванията. - бързо изрече и се разсмя весело, когато от зяпане в нея, не можа да си сложи дори пастта за зъби върху четката. Вместо четка за зъби, тя бе използвала паста и кутренцето си, за да освежи устата си, защото нямаше своя тук, а и никъде в Тусон.
Направи няколко крачки назад и за последно попи с поглед стройната му фигура, леко приклекналото към мивката тяло, стегнатите бедра и прасци, малка част от корема, виждащ се заради широката тениска, висяща по-напред във въздуха, та дори рошавата му коса. Всички тези външни фактори рядко я впечатляваха, но не й пречеше да се радва като един истински естет на онова, което вижда. Без той да знае, че го прави, разбира се. Щом извърна глава към нея, тя спря погледа си върху очите му и бързо-бързо изключи от съзнанието си картината, която бе наблюдавала мигове по-рано.- Че какво ти преча аз? Милия... разбирам колко силно е желанието ти да прекараш възможно повече време с мен... - не можа да довърши изречението си, заради тихия, напиращ смях в гърлото.

-Хмм.. всъщност, по- голямо е желанието ми да вляза между краката ти.- призна си Виктор, поемайки брадичката й в дланта си, докато притискаше леко бузите й с палец и показалец и й лепна една бърза целувка по устните, след която отново се обърна към огледалото, нанасяйки пяната за бръснене по лицето си.
Поизлъга съвсем целенасочено, но той беше лъжец и често му се случваше да послъгва. Най- малкия му проблем беше, че тя може да реши, че не е истина, което си беше вярно. От друга страна, просто щеше да отложи днешните си ангажименти и да потърси Мадлен. Или... някоя друга. О, какво значение всъщност имаше коя е?!
-А, днес, е понеделник, ти трябва да бягаш, а аз трябва да ходя на работа, за да утешавам души с по- нелепи проблеми, отколкото можеш да си представиш. Надявам се да не се окажеш моя пациентка.
Наблюдаваше отражението на Жюстин в огледалото, от където му беше по- лесно без тя да разбере в крайна сметка.

Подсмихна се едва забележимо и с острия си поглед проряза неговия в огледалото. Така не само пеперуди литнаха в стомасите, ами направи фойерверки загърмяха едно след друго. Брюнетката хвана китката му и го обърна към себе си, вземайки гела от ръцете му и започвайки да го нанася вместо него... доста усърдно.
- Разбира се, че няма да се видим нито там, нито където и да е повече. - за съжаление сподели истината с него и чак тогава погледна към очите му. Палците й започнаха нежно да галят през пяната кожата му и я разнесоха леко по носа му.
Жюстин нямаше намерение да стъпва повече в Тусон и един мъж не бе в състояние да промени реешението й... Или поне тя бе убедена в това, затова и говореше каквото мисли в момента.
Без дори той да подозира, тя го наведе към себе си, с което намаза и своето собствено лице с гела, а след това просто го целуна. Беше неочаквано, а това бяха най-сладките целувки. Дали обаче усещането щеше да си остане същото, както от миналата нощ, или щеше да е по-различно? Вероятно, ако Виктор отдадеше цялото си същество в самото докосване на езиците им, ако разкараше всяка мисъл от главата си и се потопеше с всяка фибра на тялото си в усещането, носещо сливането на дъховете им, вероятно тогава наистина щеше да е различно...

Целувката дойде доста изневиделица на Виктор и го свари направо неподготвен, вперил очи в нейните. Последен шанс за целувка, изписука едно гадно гласче в главата му и го накара да се отпусне така, както не се бе отпускал в целувка. Не като да целуваше по задължение, търсейки единствено плътското удоволствие от това да целунеш някой, а сякаш бе успял да вникне в липсващото чувство, за което бе говорила по- рано Жюстин.
Ръцете му поеха лицето й в дланите си, приближавайки го още повече до неговото, ако това беше възможно, а цялото му същество ликуваше, тайно надяващо се думите й да не се окажат истина и да има поне още една възможност да я зърне в този град или пък някъде другаде. В очите му можеха да се прочетат хиляда различни чувства, объркани в главата му, както не се бяха обърквали никога от целувка. Не можеше да ги затвори от чувството, че ако всъщност го направеше, тя щеше да изчезне мигновено.

Очите им се съединиха в една единствена точка - тази на другия, невиждащо, докато устните - те ликувайки, изживяваха онова невероятно, трепетно усещане, разтрисащо те по най-приятния и в същото време зъл начин. Влажният й език бавно погали горната, сетне долната му устна, оставяйки като че ли завинаги бледа следа както на устата, така и в главата му. Мигове по-късно се изгуби сред множеството бели перли, бляскаво наредени и се спря пред неговия език-тръпнещ в очакване за най-сладкото си мъчение. Сливането им беше по-скоро на емоционално ниво, отколкото нещо друго, защото най-неочакваните тръпки споходиха не само коленете, но и гърба й, а с това доказаха, че присъствието на Виктор хич даже не й е неприятно, а напротив. Едната й ръка се уви около неговата, която я държеше за лицето, а другата започна да гали нежно гърба му, сякаш за да го успокои. Защото беше по-убедена от всякъде, че онова, дето чувства, не е само в нейната глава, нито в нейния стомах, нито пък само в нейната душа. Трепетите, които бяха станали огромни пробождания със смъртоносно оръжие, направо боцкаха заядливо плътта й и макар че бе сигурна, че може да продължи този миг векове, осъзна,че ще е по-добре да се отдръпне, за да не прави всичко двойно по-трудно и за двамата.
- Такааааааа... - отдръпна се мигновено и ръката й веднага намери упора в мивката зад себе си, защото в противен случай щеше да се стовари на пода от напрежение. - Цялата съм в пяна сигурно.. да... - задъхано заговори на себе си и омаза дори повече лицето си с ръце.

Прехапа долната си устна, докато стоеше леко в гръб към нея, все още гледащ към мястото, където бяха очите й до преди миг, преди тя да се отдръпне и да го остави съвсем леко объркан и повече развълнуван от каквото и да е друго. За миг ръката му, която беше поставил на кръста си преди секунди се разтрепери, а той стисна пръстите си в юмрук, за да възпре този ефект от цялото вълнение и се обърна изцяло към нея, ухилен до ушите.
Застана зад нея и пръста му мина по бузата й, за да премахне гела от лицето й, който тя непохватно размазваше вместо да го изчиства. Погледа му беше сведен към бузката й и миг по- късно, след като изчисти още една чертичка, избухна в леко неудържим смях, който накара цялото му тяло да се разтресе, а с неговото тяло се разтресоха и ръцете му, което всъщност можеше успешно да прикрие треперенето им. Пръстите му я хванаха за бузките и я ощипаха лекичко.
-Я, я, какво виждам?- попита я през смях Виктор и се наведе, целувайки я по бузката и захапвайки лекичко по нейн пример.- Червеничко ли е това?