Преди три месеца в и извън Тусон

First topic message reminder :

В центъра на Тусон се вихреше грандиозно събитие, даже едно от най-важните на годината - пролетният панаир. На него непозволеното ставаше позволено, а фриволността на духа се проявяваше във всевъзможни форми. Бедни продавачи на памук се опитвах да привличат клиентела със стари трикове- смесваха различни на цвят захари и създаваха шарени памуци - нещо заковаващо погледа на децата веднага, а с това и пълнене джоба на продавача. ; Огромното виенско колело за пореден път издигаше величествената си снага няколко метра над малката цена, на която различни артисти показваха спектаклите си, а студените и нищо не разбиращи от изкуство (според някои персонажи тук) души стояха и наблюдаваха цялата скупчина от разядени ламарини, надупчени платове и зомбирани погледи радушно. ; Малък дансинг приветваше всички любители на танците, но и предизвикателството, което сеотправяше към живите, бяха спуснатите от коприна платове, пречещи а двойките (а защо по-скоро не помагащи им да създават нови, по-интересни неща с тялото си?) да танцуват. Мястото бе доста често празно, заради липсата на въображение, но пък онези, които дръзнеха да се докоснат до "странното" подуимче, се забавляваха до припадък, а мозъкът им, подобно приели наркотични вещества, биваше омотаван и забавляван, сякаш цветна дъга преминаваше през него, но все пак леки перести облаци пречеха за цялостното й проявяване.
Феерия от звуци, светлини, храни, хора, миризми... нещо интересно и наистина по-шумно от обикновеното... Маски, шалове, снимки и всякакъв вид КОСТЮМИ, тук просто имаше всичко!
-Ето как се ''забавлявали" душите. - подметна иронично брюнетката и лапна пръста си, по който бе увито обилно количество памук... купено от интересния продавач.

Виктор повлече тялото й със себе си, без да го отделя от своето, нито да отделя устните си, сякаш приятната топлина, която си предаваха бе жизненоважна за оцеляването им и ако случайно се разделяха, то... щеше да им е студено. Отвори очите си, харесваше му да се наслаждава на мимиките на лицето й, всяко трепване на клепачите й и израженията, които се появяваха по нежните й черти. Беше красива и влудяваща.
Навлязоха едва няколко метра, където и двамата успяваха да опрат дъното на половин стъпало. Виктор вдиша дълбоко, сякаш, за да й подскаже да направи същото, а ръцете му си намериха място на раменете й в една силна прегръдка, която потопи и двамата под водата.
Вече се стъмваше и под водата се виждаха още по- малко неща, но Карпович не отдели и за миг устните си от нейните. Езика му следваше играта им, местейки се ту в нейната уста, ту оставаше в тази на собственика си. Единственото със сигурност виждащо се в момента бяха блесналите му очи и то не само заради отражението. Едва около десет секунди по- късно, Виктор я издърпа на горе и пое дълбоко въздух.
-Аз ще те помоля да ми обещаеш, че ще прибегнеш до това да си посегнеш само, ако не си поне 1% сигурна, че ще оцелееш.

Ей, тази жена му лазеше по нервите!
-Може да не съм отишъл при нея, ама със сигурност няма да дойда и при теб, мърнкало такова!- завърши изречението си с вик.
-Не се карайте, всички ни слушат.- прошепна Дилън, показал глава през завесата, за да види какво става.

- Кой говори за посягане, скъпи? Чувала съм, че е опасно изваждането на душа, но според мен е най-гениалната идея, хрумнала на болния мозък, решил да имплантира души в нас! - дръпна го рязко към себе си, където размени една кратка и нежна целувка с Виктор, след което му смигна някак едновременно шеговито и иронично и изтича към брега - Имам да бера банани, затова те оставям сам, Викчо. - изниза се бързо-бързо и се зае с работата, която й бяха възложили, мислено обаче танцуваше сред хаоса в главата си и всички емоции, затормозяващи я и пречещи й да взима правилни вътрешни решения. Аргх! Набра сигурно половин бидон с банани, когато се умори, а сребърната луна искреше с все сила над тях, успяваща да ориентира Жюстин с пътеките обратно до плажа.
Когато забеляза в далечината гърба на Виктор, реши стъпвайки на пръсти да се метне отгоре му, но това означаваше, че трябва да захвърли настрана бананите сега... Остави ги тихичко на пясъка и по още по-незабележим начин се насочи към Карпович, прегръщайки го през кръста и мятайки се на гърба му.
- Готова съм! Можем да ядем банани и пием кокосов сок до пръсване, но ще е хубаво и на другите да оставим - захапа лекичко възглавничката на ухото му и въздъхна успокоено.

Посочи го подигравателно с пръст и кимна.
- Вярваш си, че можеш да се бориш, но не харесваш методите ми; искаш да печелиш без да нараняваш другите, а това е почти невъзможно. Но нищо чудно да се окажеш прав и да не те огрее все пак от милата Жюстин, дори да скъса с моя Викчо... - пак зацикли сред хилядите блянове за Карпович.
- Ам... крем карамел, шоколадово суфле или кейк със стафиди, банани и канела? Кое! - пита го Саша Дилън и се ухили глуповато, стоейки все още отстрани, като мишчица.

-Опасно е, ако не знаеш как, скъпа.- поправи я Виктор и се потопи целия, изгубвайки се за по- малко от минута под водата, достатъчно, че да поуспокои цялото си същество. Да, определено имаше нужда от това и водата с нейната хладкост успя да заличи страстите поне от части, достатъчно, че да не изглежда като един голям неприличен неприличник. Прокара пръсти през косата си, хвърляйки пръски на всякъде около себе си. Тялото му изглеждаше повече от сексапилно по този начин, а той като че осъзнаваше това напълно, но не го използваше срещу нея. Та, Жюстин не го бе погледнала дори, когато бе излязъл само по хавлия от собствената си баня. Е, тогава бяха и в много лоши отношения, които като че по превъзмогнаха за няколкото дни.
-Е, аз все още не съм наясно с това как се прави, но ще ми е по- лесно да разбера, ако просто попитам...- замисли се Виктор и тръгна към брега, където го очакваше цял куп с банани и кокоси и неговата любителка катерачка. Добре де, тя твърдеше, че не е негова, но щеше да му отнеме доста време, за да свикне да не използва тази дума. Разположи се по гръб на пясъка и дръпна Жю върху себе си.
-Ще нахраниш ли непослушния орангутан?- засмя се срещу й Виктор и лизна леко долната й устна.

-Млъкни!- Анджелика и Саша единодушно извърнаха глави към Дилън и се развикаха в един глас.
-Аз предпочитам бананов сплит.- обади се Анджелика доста по- спокойна зе секунди.
-Но, в предложението ми нямаше бананов сплит.- някак тъжно рече Дилън и се намуси.
Саша се приближи до него и го потупа по рамото състрадателно. Да, Дилън определено щеше да излезе най- чист от цялата работа.
-Не я слушай, тя няма вкус!- натърти на думите си Саша.- Нека бъде кейк.

- Добре, добре, свинчо - през смях придърпа няколко банана и щом махна обелката, отчупи малка част от плода и наведе парченцето към устните му. Докосна ги и точно преди той да понечи да го изяде, тя го дръпна назад и повдигна предизвикателно вежди. Ха сега де! Беше седнала на корема му и със свободната си ръка го придържаше за здравото рамо, което му пречеше да е вдига много... без усилия, защото само едно бутане беше достатъчно да я разкара на 5 метра от него. Беше силен, определено. А за сексапила му - имаше ли смисъл да коментираме това? Тайно-тайно нейния поглед също бе танцувал по тялото му, докато стоеше качена на високите дървета и се правеше, че върши усърдната си работа, а той просто се бе забавлявал само с водата, макар и за кратко.
Бутна парченцето в устните си и се разсмя, щом съзря физиономията му, но побърза да отчупи ново, което вече се изгуби в устните му, с цел да засити вълчия му глад.
- Така е, вече се чувствам свръх спокойна. - облегна се на лактите си в пясъка, като ръцете й бяха между лицето му, а нейното собствено беше много,ама много близо до неговото, докато телата им е боричкаха взаимно, без да полагат много усилия за това те двамата. Сякаш имаше отделна сила, която ги контролираше... - Знаеш ли... -започна тихо до ухото му, карайки с дъха си кожата му да потръпне - ... защо не си направим едно среднощно гмуркане? Водата вече е хладна... - последва целувка, дълбока и кратка - и дори двойно по-приятна... - и още една. След което напъха остатъка от банана в устата му и се усмихна широко на запълнените му бузки с храна след това действие.


- Млъкнете вие! Ще направя всичко, за да може да опита Жю от всичко иии... да каже кое й харесва най-много! - кимна убеден във възможностите си Дилънчо и се усмихна като едно малко дете, след което се изгуби отново в кухнята, оставяйки двамата сами... със сръднята си.
- Жалък си, Саша... Когато искаш едно нещо, научи се как да си го вземеш и кога е най-правилния момент. Ти изтърва правилния, затова сега ще се постареш повече.

Виктор задъвка банана и преглътна нетърпеливо, надигайки се рязко, което успя да я бутне от него, но ръката му я хвана през бедрата и я вдигна на рамо. Беше толкова лека, че можеше да я носи от тук обратно до пещерата... с почивки за банан, разбира се. Да, той трябваше да си хапва, за да запази доброто си настроение... всъщност, ако не хапваше... Н- то държеше доброто му настроение.
-Предупреждавам те, че няма да успееш да ме изкараш от водата.- засмя се и извърна глава по посока на рамото, на което бе метнал красивото й тяло.
Устните му се долепиха до местенцето, където тънка линия плат държеше важната част от долнището й, целуна нежно кожата й и я одраска леко със зъби, захапвайки я по съвсем същия начин преди да пусне Жюстин от високо във водата, където тя достигаше до гърдите му.

-О, забрави, веднага щом си дойдат ще им кажа!- извика Саша.- И дори да ме заключиш някъде, няма да успееш да ме спреш!
Закани й се съвсем сериозно, не осмисляйки варианта, че той обичаше да си поспива и винаги можеше да бъде изигран, докато спи. Така де... нямаше да е трудно. Саша спеше като пор!

Когато я хвърли във водата, дори не подозираше какъв план има нашата чаровна героиня. Мина между краката му и подавайки се бавничко го дръпна за гърба, с което го принуди да се наведе на нейно ниво, а бедрата й се увиха около кръста му, подобно жабка.
- Ами сега? - ръцете й минаха под мишниците му и се сключиха на раменете му, а гръдта й ... тя бе притисната към голия гръб на Викчо и така, точно като пиявица, стоеше върху него и нямаше намерение да го пусне. - Опитай се да се освободиш, без да ме сплескваш, моля. - през смях му нареди и започна да хапе сладко кожата по целия му гръб... или поне до където можеше да движи лицето си в тази позиция.

- Виж какво, глупак такъв... С това си действие няма да накараш Жюстин да ти прости, а ще я ядосаш дори двойно, защото си участвал във всичко това!! А и ще си спечелиш и нашия гняв, защото проваляш всичко!! Имаш възможност! Мисли! - плясна го по челото - Мисли преди да мислиш, глупчо!

Виктор ощипа шеговито прасеца й, докато се смееше заедно с нея. Усещаше как тялото й се притиска силно в неговото и усещането не беше неприятно, даже напротив. Усещаше гърдите й, плътно опрени в гърба му, а зъбите й просто си играеха със звяра. Карпович изръмжа шеговито точно като един недоволен звяр- вълк, който носеше на гърба си малка маймунка, а тя от своя страна само го закачаше.
Пръстите му си намериха път към стъпалата й, обхождайки цялата дължина на слабите й крачета, за да за гъделичкат точно там, където си спомняше, че я бе хванало гъдел, докато й правеше своя вълшебен масаж на краката й, е, разбира се, май беше вълшебен за нея, защото не му се беше случвало да обгрижва една жена така. Не спря да я гъделичка, докато тя не отпусна хватката си около кръста му, а той използва случая да преметне краката й само от едната си страна, за да ги хване отново и да я обърне на долу с главата.
В боричкането си някак бяха успяли да стигнат до по- плиткото отново и сега само косата й попадаше във водата, докато я държеше обърната на обратно, но я върна в изходно положение.
-Мисля, че победих.- победоносно вдигна брадичка Карпович, но неочаквано стъпи в една вдлъбнатина и потъна целия под водата.

-Ти си глупава! Ако кажа на Жюстин, тя вече ще ми има доверие и може да си опростя греховете!- изкрещя Саша срещу й.- Много внимавай как ми говориш, защото никой няма да те спаси, ако се ядосам!

Определено успя да я сплеска, но под водата всичко бе по-леко и с не толкова големи последици. В очите й грееха две огрооомни усмивки, които определено липсваха на устата, но пък успя да издърпа едва-едва огромния си мечок от водата, или по-скоро почти до брега и се хвърли до него на пясъка, дишайки дълбоко.
Да, обаче нямаше как да не се пошегува с него или да го подрани, защото това бе част от природата й, а тя... нямаше намерение да се променя за нищо на света. Преметна крака си през тялото му и се настани отгоре му.
- Дишане уста в уста? Имаш ли нужда от по-специална помощ, удавнико! - през смях започна да притиска гърдите му, а след това се наведе и вкара въздух в устата му ... чрез своята собствена. - Ще оцелееш, вярвам в теб!

Повдигна рамене някак безгрижно.
- И тогава ще си не само Саша-опиталия се да прелъсти Жюстин в банята, която е обвързана, но и Саша -малтретиращия беззащитни девойки! Вземи се вземи в ръце и не ми говори глупости. Ще си държиш езика зад зъбите и това ще бъде най-сладката победа в живота ти! Ще имаш Жюстин; аз ще имам Виктор; ти ще си доволен; света - също! Сега си завърти дупето на другия край и премисли дали не е по-добре да помислиш освен за това Жюстин как ще се чувства и а своите собствени. Никога не е късно да й разкриеш това, което изпитваш и след това, което премисляме, да се сближите! Глупак, глупак, направо не мога да повярвам как не разсъждаваш! - завъмущава се Анджи, докато оглеждаше краищата на косата си за цъфтеж.

Виктор отвори едно око, правейки се успешно на удавник. Погледна я изпод мигли, докато клепача му трепкаше от опита да не отваря напълно око и да покаже, че е буден. Той всъщност през цялото време беше, но не можеше да замени удоволствието от това Жюстин да се грижи за него. На брега определено не беше толкова разхлаждащо, колкото във водата. Пясъка бе успял да се полепи по гърба му.
-Мисля, че ми се е схванал езика.- шеговито обяви Виктор и го изплези лизвайки игриво долната й устна.
Ръцете му се увиха около й, притискайки я към него, за да достигне устните й сигурно и успешно. Пое ги в своите, усещайки вкуса на банан в устата й, толкова приятен. Езика му мина между устните й, сякаш само за да остави там усещането за себе си и не навлезе по навътре.- Май му трябва дълго и грижовно лечение, за да се възстанови.

-Анджелика... ти не ме ли чуваш или не ме разбираш?- невярващо я изгледа Саша, обърнал се вече с лице към нея.- Едно е да й разкрия какво чувствам и е съвсем друго да я накарам да се чувства зле. Защо вместо да се опитваш да ги разделиш по този начин, не се опиташ да покажеш на Виктор, че може да ти се довери и да бъдете приятели?
Замълча за малко, а когато Анджелика отвори устата си той избухна съвсем сериозно:
-Разгонена кучка! Накрая аз ще си легна с те в името на всеобщия мир и доброта!

- Звучи опасно, сър Карпович! – престорено рече, когато по лицето й се доловиха тревожни тръпчици. Приведе се към пострадалото лице и пое езикът му в устните си, разтривайки го бавно и нежно със своя, сякаш известна японска масажистка прилагаше техниките си върху му. Дланите й се плъзнаха по гърдите му, спирайки върху раменете и захващайки се за тях, въпреки сигурния, здрав захват на ръцете му около тялото й. Чувството от допира на кожата му бе незаменимо и когато се усети, че вече напълно разсъждава като влюбена глупачка, се отдръпна рязко назад и стана, отъпвайки пясъка около себе си. - След тежката работа, дето свършихме, сега остава само да си запалим огън, защото не вярвам луната да ни е най-добрия осветител - тръгна обратно към мястото, където по-рано бе забелязала съчки с намерението да ги вземе всички... и да се погрижи за хладната нощ.Защото определено в пустинята... денем беше горещ ад, а нощем - леден ад.


Анджелика свъси устни и се ококори в него! Моля!? Тя да не беше някаква... някаква... ЛЕКА ЖЕНА?! Крххрхсдхсххсххах! Отиде гневно до него и му удари плесница - така очаквана реакция от наранена (уж) женичка.
- Не ми говори по този начин, теб за нищо на света не бих те избрала, ако ще да беше и последния мъж на земята! А Виктор - не искам да ми е приятел, искам да бъде повече от това, точно каквото ти можеше да бъдеш със скъпоценната ви Жюстин, от която вече започна да ми писва! Кхр! - бутна го назад и се загледа разгневено в лицето му, а дишането й... то беше учестено и на хрипове. Наподобяваше раздразнен звяр.

-Сега ще видиш какъв скаут съм!- засмя се Виктор и се изправи, следвайки малките й стъпчици. Тялото му определено искаше своето, но нима не беше достатъчно признание държанието й? Всяка тръпка преминаваща по нейния душевен храм, предизвикана от една целувка. Специална целувка, научила се да се изпълва не просто с куха страст, а с нещо повече. Чувства, представете си! Виктор наистина бе хлътнал по тази жена. И ако не личеше по погледа му, то можеше да се разбере от желанието му да тръгне с нея към неизвестността. Постъпка, която си бе позволил единствено когато уби онази проститутка и то, защото определено за един млад човек бе стресираща постъпка.
Настигна я бързо и дори я изпревари, обръщайки се с лице към нея. Ходенето му назад можеше да се окаже доста опасно, но Виктор вярваше в способността си да не се спъва.
-Когато бях малък, почти всяка пролет, когато траеше подмяната на някои кадри по публичните домове, татко ме пращаше на лагер в планината.- обясни той първите си думи.- Но честно казано там се научих само да опъвам палатка, четейки упътването.

Погледа му бе станал повече от раздразнен. Съвсем леко разтри бузата си преди да се пресегне и да улови същата тази ръка, която го бе ударила. Бутна я с лице към стената, притискайки я със собственото си тяло.
-Ти нещо съвсем се увлече! Да не ти напомням, че не съм толкова милостив колкото ти се струва. Не ме предизвиквай, ако не искаш да го направя- с твое съгласие или без него. И ако е без, обещавам, че наистина ще боли.

Жюстин се спря пред него, заслушвайки се в думите му, а накрая в очите й изгряха шеговити оттенъци, заради разказа му. Значи почувства се като мъжа в двойката! Хвана го за ръка и го дръпна надолу.
- Хайде тогава, момко, идвай да ми помагаш с дърветата, за да се научиш и на друго, освен разтягане на палатка! И съжалявам, че ще те раазочаровам, но днес ще спим на плажа, без нищо друго. Нито одеяла, нито дюшеци или палатки, нищо. - връчи му огромен куп с дръвчета и кимна към другия край, откъдето се бяха върнали. Можеше да ги занесе там, тя се бе сетила да вземе и кибрит, с който да стане мигновено паленето, а не, подобно древните хора, с камъни.
Тя също грабна един кум и тръгна след него, но връзката й се акачи за един камък и тя падна върху Виктор, събаряйки го на земята и изпускайки всички събрани дървени купченца.- Вик... добре ли си? - попита несигурно през смях и повдигна глава към него.

Анджелика знаеше какво да направи, за да го сепне. Той не искаше да спи с нея. Беше ясно, а ако сега тя се изплашеше от действията му, щеше да му даде преднина. Беше чела книги! Обгърна кръста му с ръце и плъзна длани под фанелката му; ах,ехехехе, тези релефи! Тихичко изстена в ухото му, сетне прихна да се смее.
- Пъзльо, изобщо не ми се прави на наперено петле и ме остави.

Всичките пръчки от ръцете му литнаха във въздуха и се стовариха на около три метра пред него, тотално разпилени, а сладкото му личице целуна пустинния пясък, заравяйки се в такава дълбока целувка с него, че направо да им завиди човек на взаимната обич. И толкова страстна, целуваща. Направо ми се приисква да бъда на мястото на пясъка.
Виктор се извърна на една страна, изплювайки песъчинките, които си намериха място в устата му и беше наистина трудно да разкара всички, усещайки хрупкавостта всеки път, когато клопнеше със зъби. Което направи няколко пъти, за да се увери, че наистина има още пясък в устата.
-Мисля, че пясъка така си пада по мен, че чак не ми устоя и влезе в устата ми.- засмя се той развеселено, обръщайки се изцяло по гръб, за да бъде с лице към Жюстин.
Тялото му се тресеше неудържимо от смеха, карайки я да по подскача върху него, сякаш целия беше завибрирал.

Саша хвана ръцете й и ги изви зад гърба й, стараейки се все пак да не й причинява болка. Оставаше и да го изгонят от това място за домашен тормоз. Можеше даже на импровизиран съд да го пратят. От къде да знае човек?
-Сериозно ти казвам, че ще загазиш.- изръмжа срещу лицето й Саша.- Твоя Виктор няма да иска да те погледне след това, помни ми думите.

Усмихна се широко при лицето му покрито със златни песъчинки и се повдигна бавно, плъзгайки кожата си по тази на Виктор, надвесвайки глава над неговата. Дланите й нежно си проправиха път към чело, скули, нос, вежди, задържаха се на устните, а след това минаваха отново по бузите и ... сега вероятно единственото наличие на пясък бе в устата му.
- Така; искам да направя нещо важно. - заговори с някаква делова нотка в гласа си, колкото и да не й се получаваше, просто защото не бе в екзотичната й природа. Сетне се приведе лекичко, оставяйки косите й да се спуснат от единия край на лицето й и... докосна нежно връхчетата на пухкавите му устни, така изкусителни и приканващи, че дори с пясък в тях, бяха прелестни! Прокара език между тях, а след това докосна едва-едва неговия... и се отдръпна бавно.
- Трябва да си запалим огън, знаеш ли... а с това темпо май никога няма да го направим. -засмя се тихо и скочи пъргаво от тялото му, залавяйки се с обиране на съчките.

- Нима? ТА Нали ми предложи тялото си, Саша? - попита иронично и се повдигна на пръсти, впивайки устните си в тези на руснака. Езикът й се завърта около неговия, вплитайки го в палава игра. Страстна, каквато не бе привична за невинна и нищо не знаеща госпожица? Гърдите й се отъркаха в неговите, усещайки как има възможност да го опияни, особено сека, носеща върху себе си аромата на Жюстин.

-Ех, гадино.- прошепна засмяно Виктор и се изправи на крака.- Как може да подлъгваш така големия лош вълчо?

Определено я имаше за безмилостна. Нямаше какво да си говорим по въпроса, тя идваше и се докосваше до него само, за да го подведе и после да стане да събира съчки. Ахх!! Тази женаа можеше да го накара да започне сам да си говори. И нищо чудно, а да не говорим за онази луда обожателка, която нахално се бе вмъкнала сутринта под завивките му. Луд свят, луд век!
Проследи с поглед поклащащото се толкова изкушаващо нейно дупе и чак след това и няколко неприлични сюжета се наведе да й помогне със събирането, а големите му ръце хващаха по три- четири пръчки на веднъж, а с другата си ръка ги придържаше на един куп.
-Ти само огън да искаш.- засмя се Виктор и я плесна по дупето, което не беше може би никак позволено. Беше сигурен, че ако знаеше какъв огън гори в него, когато се намираше по край нея, а в последните три дни това беше често случващо се, щеше да го бутне при съчките и да му драсне клечката само, за да му даде начална преднина.

Саша се подведе по целувката й, но само, за да захапе нахалния й език и да му направи една кървава раничка, след което я блъсна силно в стената, за да я отдели от себе си. Изплю кръвта, която бе останала в устата му на пода и избърса устните си.
-Единственото, което ти предлагам е да спреш с всичко сега! И да не правиш повече мизерии между Виктор и Жюстин.

- Eeeeee! - викна недоволно, подскачайки от неочаквания му удар, след което се наежи като раздразнено гладно котенце, чиято храна се опитват да отмъкнат. Удари на свой ред дупето на Виктор и чак тогава спусна чаровната усмивка по изящните си розови устни. - Тези са за теб. - сложи цял куп върху дланите му, които закриваха дори лицето на Виктор, след което го обърна в обратна посока, взе другата по-малка купчинка и го забута обратно към плажа - Хайде, мечо, върви.

Щом пристигнаха, Жюстин нареди съчките на подходящо място, сетне запали клечка кибрит и я хвърли между дърветата, които лумнаха в огромни пламъци. Огромна част от плажа се освети, а тя погледна радостно към Карпович.
- Чудесно, мисля, че вече съм готова за съъъъъъъъън - изпъна се хубавичко на пясъка, заравяйки пръстите на ръцете и краката си в нежната пръст.
Косите й се бяха разпилели около нея; мускулите й леко се напрягаха, а силния екзотичен загар се забелязваше лесно, заради осветеното от огъня тяло. - Има банани и кокосови орехи в онзи кашон ако си гладен? Ако не сядай тук да се топлим взаимно. - през смях изрече, докато разтриваше гръбчето си в златния пясък.


- О, но моля те, Саша, защо се отказваш? Връзката им дори не започнала, така възможността и на двама ни е голяма! Ти я обичаш, аз съм убедена, че ще го обикна по-бързо от очакваното, но съм страшно влюбена в него, така че какъв е проблема? - намръщи се леко и го дръпна отново към себе си, за да го целуне нежно и отхапе малка част от устата му - Внимавай кого хапеш, бъзльо. Като не знаеш как да се бориш за любовта си, добре, стой и се самосъжалявай, аз не искам да се погубвам като теб.

Виктор се просна до нея на пясъка. Светлината от огъня осветяваше загорялото му тяло (може би загоряло във всички смисъли на тази дума), очертавайки всеки релеф по него, всяка плочка, мускул по ръката, бицепсите, силния гръб и широките рамене. О, да не споменаваме прекрасното му дупе, което носеше шорти.
-Ако ти кажа какво ми се яде, ще трябва да ме убиеш.- подсмихна се Виктор, но говореше съвсем сериозно и беше сигурен, че неговата... не, не! Виктор, не е твоя, престани! Та.. беше сигурен, че тази сладка мадама щеше да разиграе няколко юмрука и да нарани лицето му и не само него. Може би щеше да замине някоя глава. Долна, горна... какво значение имаше?
Заигра се с краищата на косата й, прекарвайки ги по пясъка и между пръстите си, за да усети естествената мекота на косата й, която не бе повлияна от козметични процедури и препарати.
-Яде ми сеее...- беше се приближил съвсем близичко до нея, надвесил се върху й на една страна и шепнещ в ухото й с горещия си дъх.- Яде ми сеееее... Жюстин на лунна светлинаа.
Захапа меката част на ухото й лекичко и го засмука.

-Твоето не е защита на любовта, а убиването на любовта.- изсъска срещу нея, засмуквайки леко долната си устна, за да накара кръвта да спре да излиза на малки капчици.- Почва да ме съмнява твоята "невинност", госпожице Дева Мария. Защо не вземеш да се застреляш, Анджелика?
Отстъпи няколко крачки назад, до другата стена на коридора, за да бъде възможно най- далеч от нея. Определено не му се искаше да я целува пак точно сега, когато го ядосваше толкова много.

Кожата й настръхна от допира на устните му до това чувствително местенце на ухото, а гневът се впръсна като с препарат за нормализиране на кръвното по вени и артерии, ала освен него, присъстваше и друго чувство... което я накара да се почувства засрамена; смути се от думите у и затова се дръпна рязко от тялото му, обръщайки му гръб. Очите й следяха с интерес страстния танц на пламъка, докато в главата й се бореха множество мисли.
-Отивам във водата. - рязко се изправи и хукна към водния басейн.
Усети как хладните капки побиват по цялата й кожа; втрисаха я дори! Беше ледено, нямаше го страстното игриво пламъче, а много скоро и онова от главата й изчезна. Когато се почувства напълно освежена и успокоена, излезе бавно от водата. Косите й бяха чисто окри, сплели се на гърба й, а банските - почти прозиращи. Сядайки до Виктор на рохкавата земя, той можеше да види капчиците, спускащи се гальовно по потъмнялата кожа, заради осветяващия плътта й огън
- Водата е ледена, Вики, но мисля, че трябва да поспим, за да стигнем живи и на време до пещерата. - обърна се към него, впивайки очи в неговите.

- О, но моля те... не искам да слушам повече глупости Виж, сега поне ако ти е достатъчно развита фантазията, ще може да си хванеш момиче, приличащо на Жюстин и да си представяш че целуваш нея. Това е единствения начин да я забравиш, ха ха ха!

Ярките светлинки на огъня подчертаваха изваяността на тялото й. Нежните извивки, които се спотайваха зад дрехите, докато бяха в пещерата, сега изскачаха на преден план и завземаха своето звездно място в ума на Виктор Карпович. А в него топ 10 на най- завладяващи жени бе само с три запълнени места и първото принадлежеше на Жюстин. Второто беше това на Мадлен, а третото... оо, вече дори не си спомняше името на онази дама, която и да беше тя. Извивката на кръста й го подтикваше към желанието да улови тялото й точно там: страстно и невъздържано. Стегнатите й бедра сякаш си просеха ласки. Дори не мислеше, че сърцето му ще издържи, ако се замислеше за останалите части от тялото й.
Пое си дълбоко дъх през носа, затваряйки очите си. Не, не, определено не трябваше да ги отваря, защото онзи самоконтрол за който си бяха говорили се губеше и изтичаше между пръстите му като пясъка на пустинята.
-Тогава ще ми позволиш ли да те стопля?- невинно замига Виктор срещу й и я придърпа към себе си, премятайки крак върху нейните, а ръката му накара гърдите й да се прилепят плътно до неговите.
Устните му едва едва докоснаха нейните. Езика му ги очерта съвсем леко с връхчето си, а после ги накара да се разтворят и да го пропуснат вътре. Ръката му си проправи път към тила й, където вплете пръсти в тъмната й коса, а устните му нападнаха нейните толкова страстно, че огъня зад тях сякаш се разгоря още повече. Езика му обходи всяка част от устата й и зарисува по нейния като истински художник.

-Ау, че акъл имаш!- възхити се саркастично Саша и плесна с ръце като дърта сутеньорка.- Хайде, понеже си толкова умна, ако ти е мил животеца, намери си някой като Виктор и остави моята Жюстин да бъде щастлива!

О, не, не, не, не! Това беше... толкова... изкусително;беше жалко как плътското желание можеше да се окаже огромен звяр, който да се усмири само след хранене...задоволяване...
Обгърна безпомощно гърба му с длани и го притисна дори по-силно към себе си, докато отвръщаше на пламенните му ласки. Е, поне можеше да се гордее с това, че бе научила Виктор КАРПОвич да се целува качествено! Работата бе там, че той не знаеше нищо за нея, освен най-основното. Понякога се чудеше дали това бе плюс или не. Тя... тя също не го познаваше много добре, макар и да знаеше доста неща от миналото му вече. И въпреки това... Краката й обвиха неговите леко, а ръцете й се преместиха на бузите му, обгръщайки ги нежно и внимателно.
- Неконтролируемо е след определена степен. Особено за теб. - сякаш успяла да опознае доста Виктор и това, че може би нямаше да устои на тази страст, се обади измежду целувките. Но смешното бе това, че въпреки изричането им, тя го целуваше и галеше неспирно.


- Мълчи. Просто... просто искам да бъда с него винаги, не знам как да ти го обясня-гласът й стана мек, а тя сведе поглед - не е като да съм искала да се случи. Когато го видях изпитах за първи път подобно чувство, а след този момент не излиза от ума ми.. Мислиш ли, че иначе щях да правя толкова безразсъдни неща...

Преобърна ги леко, поставяйки я върху себе си. Мокрите капки от тялото й караха неговото да потръпва леко, но повече заради търкането на всяка частица от нея в него. Толкова изкушаващо на пръв и втори поглед, че не би могъл да устои на нито една част от Жюстин. Самата мисъл да бъде толкова близо до нея го караше да си представя прекалено много интимни моменти. И не само... Н!
Спомняше си онзи пръв път, когато малкото й пръстче се намести между неговите по толкова детски и спокоен начин. Толкова мъничък жест, означаващ достатъчно много за нашия герой, че да се чувства специален, дори това да не беше повод.
-Мисля, че отдавна ме остави да прекрача тази граница.- заговори между целувките Виктор.
Гласът му бе дрезгав, пропит с желание към тази жена. Ръцете му се движеха по гърба й нежно, докато не стигнаха до дупето й, което притисна към себе си сякаш просто да й покаже, да усети колко я бе пожелал наистина, но после отново ги изкачи от двете страни на тялото й, описвайки същите онези извивки, които бе наблюдавал на огъня преди минута.

-Анджелика, осъзнай се! Тук е пълно с мъже, които биха те заобичали, защо се хвърляш в дълбоки води, където не можеш да плуваш?- попита я неразбиращо Саша, докато повдигаше рамене.
Дилън се подаде свирукайки от кухнята, докато носеше една огромна торта на ръце и ведро мина по край тях, а точно в този момент крака му се преплете в неговия собствен и тортата полетя във въздуха.

Пръстите й погалиха нежно кръста му, а след това се покачиха бавно нагоре чак до врата. Ноктите й едва-едва го подраскваха, но бе по-скоро като разпалваща ласка, отколкото нещо друго; бедрата й се стегнаха около ханша му и да, тя определено усети възбудата му, когато се озова отново под него, толкова близо до огъня, че отнемаше въздуха им; загряваше двойно повече кожата им, замъгляваше погледа...
- Не мога - изпъшка под него и постави ръце на устата му, разделяйки ги сякаш с огромна, непроницаема преграда. Сините очи се впиха в неговите по нечовешки невинен и отчаян начин, а тя сякаш имаше нещо, което все още не бе казала... А бе важно.
Пламъците танцуваха пакостливо по горещите им кожи, и единствения шум, идващ от това място, бяха пращящите, горящи съчки.



- Дилъън! Хаха!- нежно подвикна и го хвана за ръката, за да не се стовари, но не спаси тортата му - Съжалявам, ще трябва да идеш да направиш нова...

Виктор леко посърна срещу й, но се отдръпна и въпреки това не я остави, а просто повдигна тялото си като за лицева опора. Юмруците му се забиваха в пясъка около лицето й. Жюстин можеше да види това дори да не извръща главата си, за да ги погледне по напрежението в мускулите му, което си личеше по изпъкналите вени. Изражението на лицето му придоби неразбиращ вид. Наистина, не можеше да разбере какъв беше проблема и защо всеки, ама всеки от тези два- три пъти, тя го възпираше. Вече започваше да се замисля дали проблема не е в него.
- Защо?- попита напълно любопитно Виктор, а очите му зашариха по лицето, търсейки някакви признаци за нежеланието й.- Ъ, ако си увлечена сексуално по своя пол, може да ми кажеш, няма нищо срамно в това, Жюстин.
Виктор говореше съвсем сериозно, макар да не вярваше на подобни увлечение от нейна страна. Тялото й откликваше толкова естествено на неговото, без да се нуждае да бъде подтиквано допълнително. Какво толкова имаше, което той не можеше да разбере?

-Неее, тортата миии.- захленчи Дилън и се приближи с треперещи, протегнати ръце напред, вдигайки подложката й, за да погледне своето творение на изкуството разпльокано на пода.- Тя е мъртва!
-Анджи, защо не я съживиш с целувка.- подразни я Саша.

Засмя се звучно на думите му, разкъсвайки цялата хармония на тихото пращене на огъня и останалата тишина. хАХахахаха! Прегърна го силно, притискайки го обратно към тялото си, а след това нежно засмука ухото му. Но за кратко, усети силното напрежение и отдръпна устните си от плътта му.
- Ако ти си жена, то... тогава да, аз съм обратна. - очите й бяха толкова развеселени, че ясно да разчете развеселените пламъчета, играещи топло там. - Просто ... да кажем, че не съм особено просветена.. в това.. изкуство. - последните думи ги изрече толкова тихо, а усети как страните й поруменяват, че даже стават рак червени.
Отпусна ръцете отстрани до тялото си, заравяйки пръсти в горещия пясък. Сравнение с кожата и диханията им, бе дори хладен...


- Млъкни, Саша. Не ме предизвиквай - повдигна чаровно вежди и му прати въздушна целувка, сетне се засмя на Дълън и го потупа по гърба - Айде, може да направи нещо дори по-вкусно и очароващо госпожицата!

-Е, аз не съм много убеден в това.- запремига срещу нея Виктор, определено не разбрал за какво точно ставаше въпрос.- Мога да ти кажа, че...
Той замълча за малко прехвърляйки няколкото значения на това изречение, които изведнъж изникнаха в главата му. Тя или просто се притесняваше, че я бива само в целувките, или... е, това му се струваше малко невероятно в случая и му отне доста време за осмисляне, но въпреки това веднага зачерта тази вероятност и се засмя съвсем тихичко, докато навеждаше лице към нейното.
-Не се черви, аз не държа на някаква специална програма (о.О..)- обяви Виктор и целуна устните й съвсем нежно, целувка лишена от предишното изгарящо желание, но носеща почти също толкова страст, ала в по- детска и невинна форма.
Нямаше второ мнение по въпроса, че Карпович притежаваше крайна несхватливост в момента. Беше се облегнал на лактите си, закривайки с големите си ръце светлината от двете страни, която по принцип огряваше лицето й, а тялото му отново не беше настоятелно, макар много да му се искаше да направи нещо повече.

-Ау! Проститутката в теб се събуди.- ухили се срещу й Саша и улови невидимата въздушна целувка и я лепна на задника си, който никак не беше лош!
Пръста му мина по подложката, която Дилън тъжно носеше, обирайки малко от шоколада и го пъхна в устата си, наслаждавайки се на превъзходния вкус, който отдавна не бе опитвал.

Блъсна го от себе си и бързо седна, скръствайки крачетата си настрани. Сърцето й биеше лудо, чуваше го на мястото в тъпанчетата си! Ужас! А, не! Кхххх! Тялото й затреперя лекичко, сякаш от студ, но всъщност умираше от жега.
- Остави! Просто не съм готова, няма и да бъда. - изръмжа тихо, прокарвайки златните песъчинки през тънките си пръсти. Косите й се бяха разпръснали чаровно по нежния гръб, който бе единственото нещо, видимо за Карпович в този миг. - Да спим, да, да спим. - легна бързо и продължи да гледа мълчаливо към красивия огън.- Лека нощ.


- Мдаааа, оказа се, че винаги е била една огромна, неразривна част от мен. - скръсти ръце и избърза малка част от бузата на Дилън, по която бе останало малко количество торта, сетне го облиза и кимна доволно - Бе да ти кажа хубава е била тортата. Жалко за непохватността ти. Сега очаквам да направиш нещо уникално.